Български изследователи участват в семинар по албанистика в Прищина

Международният семинар по албански език, литература и култура събира в Прищина преподаватели, докторанти и студенти от различни държави. За 44-тото издание на форума, културния и образователния обмен между България и независима Република Косово и преводите на българска литература на албански разказаха в ефира на "Нашият ден" журналистът Нина Цанева, преводачката Ирина Дърлянова и Магдалена Димитрова от БТА.

"Да си българин в Косово и в Прищина е комплимент. Тук си много добре приет, все едно се завръщаш у дома", сподели Нина Цанева. Семинарът се организира от Филологическия факултет на Университета в Прищина и тази година се провежда от 17 до 29 август. В него традиционно участват преподаватели и студенти от български университети.

По думите на Цанева форумът е израз на дългогодишния културен и образователен обмен между България и Косово. В Университета в Прищина има и лекторат по български език, литература и култура, създаден с усилията на д-р Мимоза Хасани-Плана, преподаватели от Прищина и Софийския университет и екипа на българското посолство.

"Този факт всъщност е демонстрация на културна дипломация в действие", подчерта Нина Цанева. Тя разказа, че в семинара участват студенти, докторанти и преподаватели от Университета в Прищина, партньорски университети и представители на албански общности от различни части на Балканите. Сред участниците са и жители на ивайловградското село Мандрица, които имат албански корени и пазят специфичен албански език, съхранен от XVII век.

Преводачката и докторант в Софийския университет Ирина Дърлянова представи доклад на тема "Рецепция на албанските преводи на Георги Господинов". Тя разказа за програмата "Традуки", която подпомага преводите в Югоизточна Европа.

"Благодарение на тази програма много автори от балканския регион опознават литературите си взаимно", посочи Дърлянова. По думите й на албански са издадени четири романа на Георги Господинов - "Естествен роман", "Физика на тъгата", "Времеубежище" и "Градинарят и смъртта". Преводите са дело на Янка Трифонова-Селими и нейната дъщеря Милена Селими. Според Дърлянова в представянето на творчеството му има последователност, която не се дължи единствено на международния успех след наградата "Букър".

Магдалена Димитрова, докторант в катедра "Балканистика" и колега от албанската секция на БТА, разказа за своята работа и за жителите на Мандрица. Дисертацията й е в областта на етнолингвистиката и разглежда названията на домашните животни в българския, албанския, гръцкия и румънския език.

"Съвместявам работата по дисертацията си най-вече с работата си в Българската телеграфна агенция, където съм отговорен редактор с албански език и отговарям за Албания и Косово", заяви тя. Димитрова придружава жителите на Мандрица като журналист и учен, за да могат да бъдат "видени и чути като пазители на паметта".

Нина Цанева открои приноса на доц. Росана Бейлери за интереса на студентите към албанския език. В Прищина тя е разговаряла и с дипломата Благой Петров, който разказва за българските следи в албаноговорящото пространство. Сред събеседниците й е бил и  Антон Панчев - преподавател в Пекинския университет за международни изследвания и директор на Българското неделно училище в Пекин.

Чуйте разговора на Теодора Церовска с Нина Цанева, Ирина Дърлянова и Магдалена Димитрова в "Нашият ден".