Суеверията - забравеното наследство на античния свят

Суеверията, които и днес присъстват във всекидневието ни, често имат корени в гръко-римската античност. За произхода им и връзката им със старогръцката религия в ефира на "Нашият ден" говори Марта Ивайлова, преподавател по старогръцки език, култура и религия.

"На български думата "суеверие" идва от старобългарското наречие "суе" - "напразно", и "вяра". Тоест суеверието е празна, безсмислена вяра", обяснява Ивайлова. Тази вяра не почива на знания, а е породена от невежество и страх от бъдещето. Християнството я отхвърля като заблуда, но въпреки това суеверията остават дълбоко вкоренени в съзнанието на хората.

Голяма част от тях имат предхристиянски корени и могат да бъдат открити още в гръко-римската античност. Те се предават като семейна традиция и дори са навлезли във фразеологията на езика. Изрази като "котка му мина път", "стискай ми палци" и "да чукам на дърво" често се употребяват, без хората да се замислят за първоначалното им значение.

В древна Гърция се вярвало, че боговете изпращат знаци на хората. "Това е бил основен начин на комуникация между свръхестественото, боговете, и хората", посочва Ивайлова. За знамения били приемани гръмотевиците, мълниите, дъждът, вятърът, земетресенията и поведението на птиците. Орелът се свързвал със Зевс, гарванът - с Аполон, а кукумявката - с Атина. Значение имали също посоката на полета и птичата песен.

Кихането, кашлянето и спъването също можели да бъдат възприемани като знаци. Те се тълкували като благоприятни или неблагоприятни според това къде, кога и как са се появили. Тълкуването можело да бъде направено от самия човек или от опитен гадател.

Някои разпространени и днес суеверия също идват от древността. В Древна Гърция се смятало, че излизането от дома с левия крак предвещава нещо лошо. Съществувала и представата, че ако невестулка ти мине път, те очаква беда. Ивайлова обяснява връзката с днешното вярване за котката с това, че в античността невестулките били отглеждани в домовете вместо котки.

Много суеверия са свързани с предпазването от зло чрез амулети, талисмани и други апотропейни предмети. Към тях днес се отнасят червеният конец и синьото око. В древността се вярвало, че не само живите, но и мъртвите могат да навредят, затова починалите били умилостивявани чрез ритуални практики.

"В съвременните суеверия откриваме различни традиции", казва Ивайлова. Част от тях идват от гръко-римската религия, други имат славянски или различен културен произход. С времето те се изменят и натрупват, като се запазват във фолклорното християнство.

Според Марта Ивайлова суеверията не са свързани с отслабването на религиозната вяра. Те съществуват успоредно с нея и са се превърнали в част от културата. "Макар да не си даваме сметка за същността и произхода на тези суеверия и вярвания, те обогатяват нашата култура, правят всекидневието ни по-разнообразно, по-пъстро и по-интересно", обобщава тя.

Чуйте разговора на Теодора Церовска с Марта Ивайлова в "Нашият ден".