Торфищата са "супергероите на климата"

Екологът и природозащитник Румяна Иванова, дългогодишен изпълнителен директор на Българска фондация "Биоразнообразие", говори в ефира на "Нашият ден" за значението на торфищата, опасността от пожари в тях и необходимостта от опазването на влажните зони.

"Торфищата са една изключително интересна екосистема. Аз, откакто се занимавам с тях, ги кръстих и навсякъде ги наричам "супергероите на климата", защото се оказа, че те съхраняват стотици пъти повече въглерод в себе си, отколкото горите, взети заедно", посочва Иванова.

Торфът се образува от растителност, която се разлага много бавно. Слоевете се натрупват в продължение на хилядолетия и задържат въглерода. Торфищата съхраняват и огромна част от сладката вода на планетата.

"Те са ключови за водната сигурност на човечеството. Освен това я пречистват - водата в торфищата е много по-вкусна и пречистена от водата, която влиза към тях", обяснява природозащитникът.

Проблемът настъпва, когато водният баланс бъде нарушен и торфищата започнат да се осушават. Тогава натрупаният торф се превръща в изключително ефективно гориво.

"Това нещо, наслоеният от хилядолетия торф, се превръща в нещо като съвършеното гориво. То е сухо и с много високо КПД на изгарянето", казва Иванова. При горенето огромните количества съхранен въглерод се връщат ударно в атмосферата.

Особено опасни са т.нар. "зомби пожари", при които почвата гори под земната повърхност.

"Зомби пожарите са такива, в които гори почвата, гори под повърхността на земята и гори бавно поради недостатъчната липса на кислород. Може да дреме, както казват учените, много дълго време, дори месеци, тлеейки отдолу под повърхността. В момента, в който влезе по-голямо количество кислород - пролетта например - пожарът пламва отново", разказва тя.

Според Иванова подобно подземно горене може да е една от причините пожарът над Илинденци в Пирин да продължи 40 дни. По думите й там усещането е било, че гори въглищна мина.

"Професионалистът еколог се събужда и изведнъж си даваш сметка, че гори почвата и че това всъщност е торф. Може би това беше причината 40 дни да гори този пожар и да не може да бъде загасен. Едно, че е много труднодостъпен, но второ - със сигурност е нещо като реактивно гориво за този пожар", посочва тя.

Торфищата заемат около 3% от територията на планетата, а в България - едва 0,1%. Срещат се основно във високите части на Рила, Пирин и Родопите.

"Основното нещо, от което има нужда, е те да не бъдат осушавани, да не бъде нарушаван водният им режим", подчертава Иванова. Когато са влажни, те могат да се превърнат в естествена бариера пред огъня: "В действителност със сигурност биха го забавили много."

По думите й, в България доскоро знанието за торфищата е съществувало предимно сред учените, но вече започва диалог и на политическо ниво. Предстои кръгла маса с участието на Министерството на околната среда и водите, общини, бизнеси и други заинтересовани страни.

"Просто трябва да се седне на една маса и да започне този диалог за тяхното опазване", заявява Румяна Иванова.

Чуйте разговора на Василена Мирчева с Румяна Иванова във "Време за наука".