Радослав Илиев: Антагонизмът "културно или патриотично" е абсурден

Въпросът за патриотизма и патриотичното възпитание на младите най-малкото може да се нарече деликатен. В последните десетилетия за това не беше много прието да се говори поне публично, а мненията за това що е патриотизъм и нужно ли е той да се възпитава у децата и юношите и досега са противоречиви до крайности.

Напоследък обаче темата придобива нови нюанси, свързани както с променената международна ситуация, така и с проявления на наши младежи, при които екстремни националистически идеи са претекст за насилие и жестокост. За патриотично възпитание се говори и в програмата на управляващите.

Заради всичко това темата не може повече да бъде подминавана или оставена за политическа употреба. По нея разговаряме с д-р Радослав Илиев, гл.ас. в катедра "Българска история" на Софийския университет, а преди това учител по история в столична гимназия.

Според историка от 90-те години насам това, което поетапно се настанява като норма в общественото говорене по отношение на патриотизма, може да бъде определено като "един по-скоро международен, глобален, може да бъде наречен неолиберален, но не само, дискурс, който изтласква патриотизма в неговото класическо разбиране като ретрограден, като нещо, което принадлежи на историята, но не и на настоящето, а още по-малко на бъдещето и в този смисъл презрян – не, но подиграван със сигурност – да."

Доколкото патриотичното е изтласкано от високата сцена на това, което е културна и образователна норма и конвенция, като нещо непрестижно, "то е оставено на маргинални групи, които задълбочават, разклоняват или фантазират на тема патриотизъм и това придобива понякога смехотворни, понякога уродливи форми."

Клишето, че времето на нациите е отминало, се оказа, че не е съвсем вярно, въпреки новите политически и обществени реалности. Според специалиста "обществата се нуждаят от своята национална идентификация, от някаква синовна почит ... и това няма как да бъде отменено, това не е въпрос на някакъв политологически дискурс или на някакъв етап в международните отношения. Става дума за социални чувства. И социалното чувство, наречено отношение към отеческото, към родината, на което слагаме един общ етикет "патриотично", беше неглижирано и оттам се появиха много девиации, които са компенсаторни..."

Когато патриотичното чувство не е легитимирано от държавата, от високата култура, то става антикултурно, става кич. Високата култура му се подиграва, то пък напълно отрича високата култура. "И по парадокс ние виждаме един антагонизъм, в който ти се казва: "Чакай сега, ти културен ли си или патриотичен?", което е абсурдно", казва Радослав Илиев.

Според историка решението днес не е да се търсят общовалидни и прости формулировки що е патриотизъм и кой патриотизъм е добър и кой лош. "Трябва да се реабилитира идеята, че патриотичното не е мръсна дума и тук не говорим за национализъм, а за отношение към родината, към мястото, в което човек е израснал. Отношението към родината не е свързано само с ярките примери за патриотизъм. То е свързано например дори с отношението към средата около нас, към улицата, към града, разбира се, към историческите паметници в материален план и към паметта в нематериален...

Това не се възпитава чрез формули, а чрез обществен консенсус, до който, надявам се ще стигнем... и второ, не винаги през конкретни изразители... Но това трябва да се случва не случайно или заради желанието или активността на един или друг учител. Ако говорим за култивиране на един културен патриотизъм, а не напълно неглижиран или избуял в протонацистки форми, това трябва да бъде системно усилие, тоест да има стратегия и подход, който да разчита освен на човешкия фактор и на системната насока, която да се дава и от образователната система, но и от културната...", смята историкът.

Целият разговор на Венета Гаврилова с Радослав Илиев можете да чуете в звуковия файл.