Много причини да чуете Кукошаров, Еко и Чернев на "Аполония"

Милен Кукошаров и Веселин Веселинов – Еко имат дълга сценична история заедно, движат се свободно из различни музикални пространства. Изявяват се с много можене и музикантлък, но и с чувство за хумор под името DasWeltschmerzduet. Специално за 42-то издание на "Аполония" стават трио (отдавна са имали идеи да добавят за различни свои проекти  други инструменти), защото към тях ще се присъедини виолончелиста Кристиан Чернев.

По няколко думи за всеки от тях – Еко е част от много различни формации – от "Обичайните заподозрени" до "Зона C”. Свирил е със Симеон Щерев, Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Иво Папазов, Анатолий Вапиров, Христо Йоцов, Антони Дончев, Румен Тосков, Акустична версия…списъкът може да бъде продължен с още много имена. И той, и Милен Кукошаров, са завършили Националната музикална академия – Милен преди това е учил в Пловдивското музикално училище. И двамата са сред най-търсените джазмени, Милен напоследък има и все повече награди за театралната музика, която пише. Прави аранжименти и все повече разширява своите професионални интереси като композитор в сферата на класическата музика - неговата "Хромантична Фантазия" за пиано и струнен оркестър беше изпълнена дори във Виена.

Кристиан Чернев учи виолончело в България и Франция, а след това дълги години живее и работи в ЮАР – първо в Ква-Зулу Натал, след това е водач на виолончелите във филхармоничния оркестър на Кейптаун. От няколко години е в България, преподава в музикалното училище и свири в различни проекти.

"Raizond’Etre" се нарича концертът им, на който каним нашите слушатели. Еко гостува в "Метроном" и разказва в характерния си, абсолютно неподражаем стил за цялата идея. Дете на лекари, той се превръща в един от най-ярките музиканти у нас, а за тази програма е и в ролята на аранжор:

С Милен много пъти сме правили  плахи опити да прибавим трети човек. Сложно е, най-вече заради тази моментна интеракция, която има между нас - той отива в една посока, аз го следвам, после аз кръшвам наляво, той след мене… Класически образованият музикант трудно може да се впише. Но тази програма е за класически музикант, който предпочита да свири което другите са написали за него.  И така ще го направим, че хем да го има онзи импровизационен момент между Милен и мен, който сме изградили след толкова години приятелство и музициране на най-различни нива и жанрове, хем да включим Кристиан, защото много ни трябва виолончело. И тук е оркестраторската задача, пред която аз се изправих лично и отговорно.

Чуйте целия разказа на Еко, за да разберете как открива един "Фокстрот" на Шостакович, "прикрит" като танго, за Ерик Сати и Пиацола, чиито пиеси отдавна включват в програмите си с Милен Кукошаров, но и за една пиеса на Милчо Левиев:

Нея си пея, когато съм в състояния летежни - ако представите красива вечер на плажа, хората са се поразотишли и настъпва едно такова чудно в време, вълнички се чуват, тиха човешка реч и тогава в тези прекрасни моменти си запявам  "Pavane for a True Musical Prince”. Милчо я е посветил на Дон Елис, при който той започва своята кариера в Америка. Тази пиеса има различни аранжименти, но сега ще направя и аз -  тази моя мечта е на път да бъде осъществена, ще я свирим, спазвайки обаче характерните милчолевиевщини, които той си правеше върху тази пиеса, а ги знам, защото съм я свирил с него няколко пъти.  Аз му виках "войводата", защото не мога да припозная друг предводител. Ще свирим и четири композиции на Милен Кокушаров, които за първи път ще представим с виолончело….и една моя авторска пиеса, "Late Epitaph” – и на български си е закъсняла епитафия за смъртта на един мой съученик; пиеса, която започнах, мислейки за Васко Пармаков и Румен Тосков и стигнах някога до 17-я такт. Сега я завърших. Включихме я в албума на Емил Тасев, но тази вечер ще я чуете в аранжимент само за виолончело и пиано, аз даже ще се оттегля и ще слушам отстрани…"