Кристина Янева и миналото като убежище, капан и път към прошката

В рамките на "Аполония" Кристина Янева участва в два спектакъла, които по различен начин се вглеждат в човешките отношения, паметта и невъзможността понякога да се освободим от миналото. "Новата танцувална зала" от ирландския драматург Енда Уолш беше представена в рамките на фестивала, а "Деветдесет" от Джоана Мъри-Смит предстои на 4 септември.

В "Новата танцувална зала" три сестри живеят изолирани в малка къща край ирландското море и отново и отново се връщат към една нощ от миналото. Споменът се е превърнал едновременно в убежище и капан, а желанието на сестрите да предпазят най-малката от болката, която самите те са преживели, постепенно започва да отнема свободата ѝ.

Тяхната задача е да предпазят най-малката си сестра. Те си мислят, че познават живота навън, който за съжаление ги е наранил, където са разбрали много бързо за лъжата, за измамата, за това, че навънка общо взето те нараняват. И май по-хубаво е да си останеш вътре и по някакъв начин с разказите си, които те са преживели, денонощно я обгрижват, за да я предпазят.

Именно тук според Янева се появява парадоксът на любовта, която, когато се превърне в контрол, може да отнеме възможността на другия да избира и да трупа собствен опит.

Това е поредното доказателство, че човек трябва сам да се опари, за да може да разбере какво означава животът. Да се осъзнае, да натрупа опит, да има избор. А изборът е свободата.

Спектакълът съчетава черен хумор, абсурд и поетичност, а трите сестри постепенно се превръщат в едно цяло – организъм, в който всяка от тях допълва останалите.

"Деветдесет" поставя в центъра друга среща с миналото. В спектакъла на Младежкия театър "Николай Бинев" двама бивши съпрузи получават ограничено време, в което трябва да се изправят пред общата си история. За Кристина Янева миналото не е нещо, което трябва да бъде заличено или променено.

Миналото е нещо, което е твоето богатство и независимо, че се случват и хубави, и лоши неща, то те формира. То те изгражда. И общо взето, когато така се върнеш назад, винаги има усмивка дори и на най-страшните моменти, и на най-тъжните.

Ограниченото време в "Деветдесет" премахва суетата и всички опити да контролираме ситуацията. Остава необходимостта да бъдем истински – и да стигнем до прошката.

Просто ставаш много истински, защото няма за кога – това е един дъх време. В този дъх ти наистина ставаш оголено човечество. Това, което всъщност се случва в 90, през тези 90 минути и всъщност накрая излиза истината, че става дума за прошка. Да си простим.

И двата спектакъла поставят въпроса за начина, по който гледаме на другия – и за опасността да очакваме той да бъде наше отражение. Според Янева различието не трябва да ни плаши, а да ни дава възможност да се допълваме.

Не искаме някой да е огледало на нас. Да се вглеждаш в него не означава, че търсиш своето отражение, а просто да се вглеждаш в нещо, което може да те допълни, но не да е като теб. В никакъв случай. Тогава няма да е интересно. И няма да е вълнуващо.

"Деветдесет" на Младежкия театър "Николай Бинев" ще бъде представен на 4 септември от 18:30 часа в Читалище "Отец Паисий" в рамките на "Аполония".

Целият разговор на Таня Димова с Кристина Янева можете да чуете в звуковия файл.