"Момчил", героична опера от Любомир Пипков в три действия, шест картини

Либрето: Христо Радевски
Премиера: 21.04.1948, София

Действащи лица:
• Момчил (войвода на хусарите) – тенор
• Събо (негов побратим) – баритон
• Елена (болярка) – сопран
• Ефросина (монахиня, сестра на Момчил) – мецосопран
• Хубавела (кръчмарка) – сопран
• Смил (неин мъж) – бас
• Дядо Кузман (просяк, скитник) – баритон
• Батул (хусар) – тенор
• Халахойда (хусар) – баритон
• Райко (хусар) – тенор
• Панчу (болярин) – бас

Действието се развива в Родопите и Беломорието през ХІV век.

Първо действие
През нощта край буен огън в гората са се събрали хусарите. Те са се завърнали, след като са ограбили Парорийския манастир и са пленили послушника Лука. При опита си да ограби една от килиите в манастира Събо се е срещнал с монаха Григорий Синаит. Хусарят е силно развълнуван от тази среща и решава да промени живота си. Заявява на останалите, че не трябва да убиват хора по пътищата и да ограбват манастирите. Събо дори им хвърля парите, които е скрил за себе си при един обир. Останалите му се присмиват. Батул и Халахойда решават да го обесят, за да не предизвика бунт сред хусарите. В този момент се връща Момчил и освобождава Събо от примката. Войводата заповядва на всички да нападнат царската сватба, която ще мине наблизо. Михаил Асен, синът на Иван Александър, който е само на 12 години, ще бъде венчан за византийската принцеса Мария. Момчил иска да нападне царската сватба не само заради богатата плячка, но и за да отвлече болярката Елена, която ще бъде в свитата. С това той ще отмъсти на своя най-голям враг – прахтора Петър, който е озлочестил сестра му Ефросина.
В кръчмата край Големия изкоп Хубавела се готви да посрещне царската сватба. Събрал се е много народ, който иска да види знатните гости. Започва веселие. Болярката Елена играе кръшна ръченица и привлича вниманието на всички. Предрешеният като мечкар Събо търси удобен момент да се срещне с нея и да ѝ предаде пръстен от болярина Драгшан. Под това име и се е представил Момчил по време на сватбените игри в Одрин. Елена се е влюбила в него и затова приема с радост пръстена и поканата за среща от Събо. С настъпването на нощта идва и Момчил. Войводата с пламенни думи убеждава болярката да тръгне с него. Той също се е влюбил в Елена и решава да и разкрие кой е. Болярката е ужасена и се опитва да избяга. Момчил е най-големият враг на баща ѝ. На виковете на девойката се притичват царските войници. Хусарите успяват да отвлекат Елена, но в схватката Събо е тежко ранен.

Второ действие
Вече е утро, но боят между хусарите и царските войници още не е приключил. На горската поляна лежи умиращият Събо. Присънва му се манастирът, в който е скрита отвлечената Елена. Идва Момчил и Събо моли другаря си да изпълни едно негово желание. Той му показва мястото, където е скрил парите си, събрани от обирите. Събо моли Момчил с тях да основе в Родопите "ново царство, но без царе и боляри, дето радост ще бъде трудът". Освен това той убеждава Момчил да се ожени за болярката Елена. Събо умира. Момчил обещава да изпълни желанието му и да основе новото царство. Задухва източен вятър, хусарите запалват гората, за да препречат пътя на враговете си, и тръгват към Родопите.
В манастирския двор Елена обвинява Ефросина, че е съблазнила баща ѝ (болярина Петър) и с това е причинила смъртта на майка ѝ. Монахинята се прибира в килията си. Елена, останала сама, е дълбоко смутена от любовта си към войводата на хусарите. В манастирския двор нахлува Момчил с дружината си. Той е решил да вземе болярката със себе си. Елена го моли да я пусне да си иде до дома и после сама ще се върне при него, защото го обича. Неочаквано се намесва Ефросина. Тя признава пред всички, че наистина е обичала болярина Петър. Войводата проклина сестра си и съобщава на Елена, че е свободна. Момчил решава веднага да създаде своето царство на свободните хора, без царе и боляри. Народът радостно го последва. Елена, обзета от общия възторг, също тръгва с тях.

Трето действие
Момчил е успял да създаде своето царство, но навлизането на турците застрашава спокойствието на хората в тези земи. Момчил се прощава с Елена и повежда войските си на бой с настъпващия враг.
По планинските склонове се движат тълпи от бягащ народ. Турците са разбили Момчиловата войска и сега палят всичко по пътя си. Елена е тръгнала да търси мъжа си. Задава се въоръжен отряд и народът побягва. Ефросина спира бягащите и запява песен. Всички запяват след нея и успокоени очакват смъртта. Оказва се, че отрядът е от хората на Момчил. Те носят своя смъртно ранен войвода. Войводата упреква всички за обхваналото ги отчаяние. Окрилен, народът се готви да продължи борбата. Момчил умира. Райко и Елена повеждат народа.