Дигитално пристрастяване при децата: Между забраната и новата реалност

Дали забраната е правилният подход в битката с дигиталното пристрастяване сред младежите, или е нужен друг тип отношение към технологичната реалност, в която живеем?

В рубриката "Часът на етиката" философът Александър Величков коментира ефектите от евентуалната забрана за използване на мобилни телефони от учениците в клас.

Величков е изследовател по проекта "Разпределяне на морална отговорност за дигиталното пристрастяване", който се изпълнява от Института по философия и социология при БАН по Механизма за възстановяване и устойчивост. Проектът обхваща различни измерения на дигиталното пристрастяване – към социални медии, игри, онлайн пазаруване.

Редица държави вече имат политики за борба с този феномен и Европейският парламент обсъжда законодателство, което да регулира проблема. Величков коментира забраната за създаване на профил в големите социални мрежи от страна на младежи под 16-годишна възраст в Австралия. Той подчертава, че подрастващите там имат достъп до съдържанието в платформи като "Тик Ток" или "Фейсбук", но нямат право да се регистрират в тях, което донякъде ги предпазва от контакт с опасни лица.

Величков коментира идеята за въвеждане на европейски дигитален паспорт, който да удостоверява идентичността ни в интернет.

Заплахите, с които младежите се сблъскват онлайн, са различни – от манипулации и фалшива информация, през достъп до травмиращо съдържание, до пристрастяване към "хазартното" влияние на социалните мрежи.

"Когато забраняваме нещата, все пак намаляват нивата на пристрастяване", изтъква Величков. Философът обаче обръща внимание на друг потенциален проблем, който забраната може да отключи – празнотата, която редица младежи няма да знаят с какво да запълнят. Социалните мрежи са единствената социална среда за някои деца в риск например, по думите на Величков.

Чуйте повече по темата от разговора на Василена Мирчева с Александър Величков в звуковия файл!