София на Ицко Финци

София като спомен. София като настояще. И София като град, който човек може едновременно да обича, да не разбира понякога, да му се радва и да тъгува за него.

В книгата-албум "В София, каквато беше" Ицко Финци се обръща към града, в който е роден и с който е свързан през целия си живот. Не за да разкаже историята на София, а своята история с нея. Двамата са главните герои – той и неговият град. Между тях има 93 години близост, но и промени, раздели, разочарования, любов и тъга по онова, което вече го няма.

Повечето фотографии в книгата са черно-бели. Сред тях е и снимката на малкия Ицко, който кара колело сред софийските трамваи – избрана и за корицата. Това са фотографии, които невинаги илюстрират разказаното. Понякога носят съвсем друга информация – спомен, жест, лице, място, момент. Самият Финци ги описва като снимки с "по-малко поза, а с повече живот".

В избора и подреждането им важна роля има Лиза Боева, редактор на книгата. Заедно с Финци тя работи върху фотографиите така, че те не просто да следват текста, а да отварят още една линия на разказа – понякога близка до написаното, понякога съвсем различна. Именно Боева е и човекът, който оставя текстовете да звучат с естествения, разговорен глас на Ицко Финци.

И точно в този живот се връща книгата. Вървейки по днешните софийски улици, Финци открива не толкова липсващи места, колкото внезапно появили се спомени – срещи, разговори, хора, трамваи, кебапчета, разходки. Градът се оказва своеобразен архив, който не пази миналото подредено, а го връща неочаквано.

Затова и разказът за София започва от трамваите – включително от онези, за които Финци е слушал от майка си: конските трамваи, които като дете са му се стрували почти невъзможни за представяне. Сега той разказва на следващото поколение по същия начин, по който някога е слушал разказите на своите родители.

В книгата паметта не е непременно опит миналото да бъде направено по-красиво. Авторът съзнателно избягва "красивостите" и "прелестите", както сам казва. Предпочита фактите, случките, действията и картинките, от които читателят сам да изгради представата си.

Тази лична памет има и още един глас – този на баща му. В книгата присъстват стихове на Едгар Алън По, които Ицко Финци е чувал в семейните събирания, рецитирани от баща му. Десетилетия по-късно той не просто ги цитира, а ги възстановява със звука и ритъма, с които са останали в паметта му.

А историята продължава да се пише почти до последния момент. Два кратки разказа са написани часове след като изданието вече е предадено за печат и затова остават извън него. При представянето на книгата на 12 септември в Малък градски театър "Зад канала" Финци ги чете като своеобразен бонус за публиката.

"В София, каквато беше" е книга за града, но още повече – книга за начина, по който човек носи един град в себе си. И когато го разказва, всъщност разказва себе си.

А може би затова Финци държи текстовете да звучат разговорно, с неговия глас – не като литературно изгладен спомен, а като разказ, който някой сяда да ти каже.

Целия разговор на Таня Димова с Ицко Финци можете да чуете в звуковия файл.