Особености при формирането на Черно море

За малко познати факти, свързани с Черно море и българското черноморско крайбрежие ще поговорим в поредицата "Познатото и непознато Черно море". В първия епизод ще научите малко познати факти, свързани с формирането на Черно море и българската му част.

Българското черноморско крайбрежие започва от нос Картал при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция. Дължината на крайбрежието е 354 км, от които 200 км представляват плажна ивица, покрита с пясък. Подробности за българската част на Черно море и неговото формиране разказва доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН. Той разказва за връзката на Черно море със световния океан. 

Какво представлява Черно море и какво е значението за региона, разказва доц. Елисавета Пенева ръководител на катедра "Метериология и Геофизика" в СУ "Климент Охридски".

Как глобалното затопляне се отразява и променя Черно море, и как това ще се отрази на  водния басейн, продължава разказът доц. Елисавета Пенева.

За формирането на живота във водите на Черно море разказът отново е на доц. Виолин Райков от Института по океанология към БАН. Той обяснява и как са се формирали островите в района на Черно море.

Съвременния си вид Черно море придобива преди около 7600 години, но някои специалисти смятат, че е преди около 5000 години, когато се създала връзка със Средиземно море и със Световния океан посредством Босфора и Дарданелите. Старата брегова ивица се проследява на границата шелф – континентален склон на дълбочина от 90 до 120 m под морското равнище. Постепенно солеността на Черно море преди около 1000 – 1500 години достигнала стойности, подходящи да се появят голям брой средиземноморски видове. Днес около 80% от черноморския животински свят съставляват средиземноморски заселници. Сладководни организми се срещат в заливите и лиманите с по-ниско съдържание на сол, подобно от времето на Карангатския басейн.

За това как се развива територията на Черно море през вековете, какво се случва с него, разказва доктор Илиян Коцев от Геологическия институт на БАН.