Подводната вкаменена гора край Созопол

Във втори епизод разказваме малко познати факти, свързани с Черно море и българското черноморско крайбрежие. Днес ще се спрем за наскоро откритата вкаменена подводна гора край Созопол. Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си огромни блатни кипариси, които вече са изчезнали от лицето на планетата. Каменната гора заема площ от 120 хиляди квадратни метра. Според учените катастрофично явление е запечатало дърветата с морски седименти. Първите изследвания на тази гора правят учените проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев още през 1981 година. През 2022 г. изследванията са подновени от екип на Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

В този епизод за вкаменената подводна гора разказват гостуват доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет, Ралица Събева от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и доц. Стефан Велев, доктор по геология и геохимия към Геологическия институт при Българската академия на науките и UNIGE – Женевският университет в Швейцария. Преди 40 години направените открития не са добили такава популярност, каквато днес. Въз основа на нашия тригодишен опит мога да резюмирам следното: Успяхме да опишем биоразнообразието на акваторията на Созополския залив и по-конкретно по дъното на около 20 метра дълбочина, където се разкриват остатъци от вкаменени дървета, като между тях има и огромни представители на блатните кипариси.

Открити са дънери от около 6-8 метра в диаметър сред откритите при проучването. За да се запази една дървесна тъкан толкова години, трябва да е попаднала в среда, лишена от кислород. Откритата гора е с площ стотици декари и е единствена в света. Изследователите са намерили интересни видове безгръбначни – например миди и ракообразни, които са доста редки и на места изчезнали в Черно море.

Очевидно морето се събужда отново, възстановява се, екосистемите стават все по-жизнени, което е и в резултат на пречистването и опазването му. Открити са и видове риби, които до момента не са съобщавани в Черно море, като средиземноморското попче, което е навлязло в наши води. Проученото до момента показва една специфична геоложка находка, която можем да обвържем с настоящето. Вкаменяването на дърветата води до образуването на един своеобразен риф в Созополския залив, където се развиват толкова много организми.