Актът на независимостта прави България пълноправна и суверенна държава

По повод Деня на независимостта на България говорим за значението на историческото събитие, за ролите на Фердинанд и Александър Малинов, за това колко ни струва Независимостта – изразено в пари, както и за други по-непознати факти около 22 септември 1908 г.

В студиото на "Алармa" в навечерието на празника (21 септември) гостуваха историците: доц. Светослав Живков от Софийския университет "Св. Климент Охридски", гл. ас. Константин Голев от Института по исторически изследвания - БАН и Иван Савов, докторант по нова българска история.
С проф. д-р Милко Палангурски от Института по исторически изследвания - БАН разговаряхме по телефона.

В София през петте части на район "Младост" преминава булевард "Александър Малинов", има и метростанция на негово име, но дали софиянци знаят кой е той:

С доц. Светослав Живков, гл. ас. Константин Голев от Института по исторически изследвания – БАН и докторанта Иван Савов говорим за това:

• чия заслуга е Независимостта на България,

• били ли са депутатите поставени пред свършен факт с решението на правителството в лицето на неговия министър-председател Александър Малинов,

• защо е важно да знаем биографията и произхода на Александър Малинов,

• кои други българи извън пределите на страната са активно ангажирани с политическите процеси във България в началото на ХХ век,

• защо България е в икономически и културен разцвет по това време.

Проф. д-р Милко Палангурски е дългогодишен преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий, от 2025 г работи в Института за исторически изследвания на БАН. Експерт е по: политическа история на България в периода XIX-XX век, развитие на конституционната система, дипломатически отношения, стопански процеси,партийно-политическа история и избирателни системи.

С проф. Палангурски говорим за митовете около обявяването на Независимостта:

"Не е вярно, че самото обявяване е било държано в тайна. Това е акт, който е трябвало да бъде подготвен.

Няма дипломат в Европа, който да не знае, че това предстои. Няма и вестникар, който да не знае.

Всички министри знаят, защото има решение на министерския съвет, който предупреждава българският владетел, че актът за независимост ще бъде извършен най-късно на 22-ри. Затова е и срещата с българският владетел, който пристига от Европа заедно с министрите в Русе.

Депутатите също знаят. Друг е въпросът, че населението не е било уведомено официално, защото на един-два пъти се отлага решението, защото се съобразяваме с поведението на останалите Велики сили.

Обявяването на Независимостта е един акт, който за разлика от Съединението на 6 септември, е готвен от дипломацията, от изпълнителната власт, от законодателната, от всички институции, но никой не бие барабани, защото това би поставило под риск акта.

И затова българската дипломация, българската изпълнителна власт, монархът и парламента работят в синхрон, който, запазва приличието.

А и не забравяйте, че тогава медиите са две - телеграфът и вестниците.

В общи линия всички дипломати в Европа знаят за датата или очакват около 22 или 23 септември и ние да пристъпим към този акт. Още повече, че в този момент Австро-Унгария на предния ден е уведомила всички Велики сили, че пристъпва към анексиране на Босна и Херцеговина, тоест към нарушаване на Берлинския договор и ние на практика на другия ден извършваме нашия акт на независимост.

Това е голямата разлика между Съединението и Независимостта – съединението е революционен акт, в който участват разбира се и армията, и държавата, и държавният глава, а при обявяването на Независимостта имаме бавна къртовска работа, подготовка, която довършва до успешен край замисленото.

Няма никакво съмнение, че Съединението е революция, а пък обявяването на независимостта е дипломация.

Ако погледнете дори манифестите за Съединението и за Независимостта ще видите огромна разлика. В първия случай българският владетел е повикан да стане управител на източна Румелийска област и армията на Румелия се подчинява на българския държавен глава.

Докато на 22 септември имаме обръщение към всички Велики сили, отдаване на почит към Високата порта и към всички други велики сили, със заключението, че България ще бъде част от европейската цивилизация. Нещо много важно, защото България е единствената останала васална държава в Европа към този момент.

Ние през 1908 г. постъпваме на базата на създаденото през 1879 и 1886 години и като обединена България, предявяваме нашето право да бъдем равноправни на другите държави, което се случва. И това е целта.

Никой няма намерение да ескалира някакво революционно поведение, дотолкова доколкото ако се наложи да се използва и силата на българската армия, а и тя влиза в един момент в дипломатическата преписка, но важното е, че се работи единодушно от всички институции.

Фердинанд и правителството се разбират за независимостта в деня, в който той назначава кабинета на премиера Александър Малинов през януари 1908 г. - това е правителството, което завършва независимостта, така че това е договорено между кабинет и държавен глава още през януари.

Въпрос е вече на решение кога, как и защо. Няколко пъти и държавният глава и правителството отлагат нещата, за да използват най-добрите възможности на международната дипломация.

Все пак се нарушава Берлинския договор, подписан от шест Велики сили. Договор, който касае и всички наши балкански съседи. Съвсем логично е нашата дипломация и държавният ни глава да се опитват да използват много точно състоянието на световната дипломация. А то за нас е до известна степен благоприятно.

Защото от една страна Австро-Унгария иска да наруши Берлинския договор, а тя е една от основните автори на този договор, защото иска да анексира Босна и Херцеговина. От друга страна вече започва преразпределението на силите в Европа с така наречените блокове, което довежда до първата  война. И от страна Антантата, т.е. Русия, Франция, Англия търси съюзници на Балканите, където имат доста държави, които евентуално биха влезли в подкрепа на едната или другата конфигурация в световната политика.

За това се изчаква до този момент, в който в крайна сметка кризата е предизвикана от велика сила. За световната историография, за световната история, това е босненската криза. Ние сме допълнение към тази криза.

Всяко нарушение на един мирен международен договор може да доведе до война. И когато Австро-Унгария  - една велика сила, с една от най-големите армии в Европа, пристъпва към ликвидирането на Статуквото, което е създадено след Берлинския договор, логично се очаква конфронтация, която може да доведе до война.

След акта на обявяването на Независимостта за България всичко се променя, България вече е автономна държава, която се самоуправлява, има право на собствена войска и на собствена конституция. И на практика вече България става пълноправна държава, която има възможност на собствена вътрешна политика, на външна политика, изцяло, без контрол.

Аз съм от тези хора, които успяхме да пробудим обществото да възстанови този празник, беше много трудно, но се възстанови през 1997 г. Нормализирахме нашата празнична система.

22 септември е последният възстановен празник. Що се отнася до 3 март, въпросът е възстановява ле се България чрез Сан-Стефанския мирен договор? Нищо подобно. България е възстановена, когато всички Велики сили, всички участници в световната политика се съгласяват, че българите ще имат правото на самоуправление, собствен владетел, собствена армия и собствена конституция. А след Сан-Стефанския договор не се е случило нищо и нищо никога не се е реализирало.

Идеята 3 март да е официалният празник е понеже обичаме да драматизираме нещата и търсим някакви дълготрайни исторически разбирания, само да се кланяме на Москва, ние го превърнахме в някакъв мит, който между другото комунистите не празнуваха. Сега в момента продължават този опит за национален празник, но между другото в нашата конституция национален празник няма.

Има официални празници. Самото празнуване на празник на празниците е антиконституционно. Не е записано в конституцията, че националният празник е 3 март.

Според конституцията България има официални празници,

Това е един от елементи на политическото поведение, когато даден празник се използва за вътрешно и външно политически и партийни цели. В света няма държава, която да празнува като национален празник договор между две други държави, който отгоре на това не е реализиран. Ние сме единствената."

Продължава разговора ми с доц. Светослав Живков, гл. ас. Константин Голев от Института по исторически изследвания - БАН и докторанта Иван Савов. С тримата обсъждаме:

• ролята на Андрей Ляпчев и генерал Стефан Паприков,

• кои са най-добрите години на третата българска държава,

• цената на Независимостта - Османската империя е предявила претенция за над 600 милиона франка, а по това време българския бюджет е бил около 100 милиона франка. След това сумата е намалена до 120 милиона, а България е заявила, че може да плати 82 милиона франка. Колко сме платили за Независимостта си и защо говорим за франкове - какъв монетен съюз има по това време.

• ролята на Фердинанд, защо от обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. той вече е цар, а не княз и защо се титулува "Цар на Българите", а не "цар на България".