Какво в състоянието и развитието на езика ни зависи и какво не зависи от нас

В празничното издание на предаването "За думите" гостува проф. Петя Осенова, преподавателка в катедра "Български език" на Софийския университет.

"Всичко зависи от нас, езикът зависи от нас. Езикът е социално явление и всъщност ние го създаваме, ние го развиваме, ние пишем на него, ние говорим на него, ние общуваме с него. Този език е оцелял през вековете, той се е развивал и ние трябва да го пазим.", казва преподавателката.

Разбира се, има пластове от езика като лексиката, които се променят по-бързо и осезаемо, граматиката търпи много бавно развитие и промяна. Трудно е да се предвиди кое от наблюдаваните в момента явления ще се отрази трайно на родния ни език. Той не за първи път е подложен на влияние от други езици, подчертава проф. Осенова, но е успял да се запази.

Прави впечатление, че в речта, особено на младите, не само лексиката е "заета" от английски, но и конструкциите често са чужди за езика ни. Влиянието на технологиите, генерираните от изкуствен интелект текстове и машинни преводи е голямо. Затова е важно на всички равнища – от семейството и училището до държавните институции – да се стараем да възпитаваме отношение  към езика, любов към четенето и критично мислене.

Спецификата и "екзотичността" на българския език като класически славянски и балкански забавя изработването на електронни модели за него, което ни дава време да намерим начини да се противопоставим на обезличаването и загубата на специфичната му граматика, смята проф. Осенова.

Целия разговор на Венета Гаврилова с проф. Петя Осенова може да чуете в звуковия файл.