Спектакълът "Аз се казвах" – за паметта, мълчанието и свободата

"Аз се казвах" е спектакъл по едноименните разкази на ромския лингвист Хюсеин Кючук, познат дълги години като Христо Кючуков. Постановката на режисьора Борис Зафиров се връща към травмите от Възродителния процес и историите на хората, преживели насилствената смяна на имена и идентичност, търсейки връзките им с настоящето.

В предаването "Аларма" Борис Зафиров разказва и за личната си връзка с темата – неговият дядо е бил полковник от МВР в Девин по време на Възродителния процес.

"Най-страшното нещо, което почна да се открива и да става все по-осезаемо за мен, е точно това тежко мълчание и това невероятно скриване на реалността, на истината", казва режисьорът.

Спектакълът стъпва върху документални истории, но не се стреми да възпроизвежда чуждите чувства. Екипът е търсил среща с конкретните хора и техните биографии, включително по време на теренна работа в Провадия, Разград и Шумен.

"Ние не сме се целили да преживяваме техните чувства и начина, по който те са изживели събитието", обяснява Зафиров. "По-скоро да покажем, да представим това, което се е случило."

За режисьора задачата на театъра не е просто да разплаче публиката, а да я накара да се вгледа във фактите и да си зададе въпроси. "Да не залитаме в кахърното, да не залитаме само в трагедията, в тъжното, в мрачното. Защото да разплачеш един човек е сравнително лесно. Особено с такава тема, но това не е нашата цел."

"Аз се казвах" е спектакъл за паметта, но и за начина, по който едно общество говори – или мълчи – за миналото си.

"Една от идеите на това представление е да повдигне разговор", казва Борис Зафиров. "Само по себе си то е важно, но аз ще съм още по-щастлив, освен успеха му, да постигнем и по-широк обществен диалог."

Премиерата на "Аз се казвах" е на 3 октомври от 19.00 ч. в РЦСИ "Топлоцентрала". В спектакъла участват Катерина Стоянова, Весела Манолова, Милена Торосян, Галя Костадинова. Сценографи са Лиляна Петрова и Павел Илиев, композитор – Алексей Николов.

Целия разговор на Радослав Чичев с Борис Зафиров за представлението може да чуете в звуковия файл.