Жана Попова: Журналистиката и политиката са различни обществени роли

Началото на надпреварата за президент и мястото на журналистите в нея коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК.

Според нея преминаването от журналистика към политика не е нещо ново и не е характерно само за България.

"Телевизията и политиката, особено при президентските кампании, това не е само в България. И във Франция виждаме такива примери", казва доц. Попова. Тя припомня, че и у нас телевизионната популярност отдавна е фактор в президентските кампании и посочва, че влиянието на телевизията върху политиката се наблюдава още от 90-те години на ХХ век насам.

По думите ѝ обаче днес се случва нещо различно. Ако преди години журналистите често са преминавали към позиции в сферата на връзките с обществеността и политическите комуникации, сега все по-често прескачат този етап и директно влизат в политиката.

Доц. Попова смята, че това е свързано с променената обществена среда през последните години.

"Имахме ковид, имахме време, в което хората страдаха много. Нашият парламент се напълни с лекари. След това имаме генерали, защото в момента ние сме във време дори на много войни", припомня тя.

Според доц. Попова във времена на кризи обществата започват да търсят различни типове авторитети, които да обясняват случващото се. Ако по време на пандемията общественото доверие се е насочило към лекарите, то в условията на военни конфликти все повече значение придобиват хората, които подреждат публичния разказ за събитията.

"Войната не се печели само от генерали. Печели се и от това кой подрежда разказа за войните", подчертава доц. Попова.

Тя допълва, че именно поради тази причина в политически инициативи и комитети все по-често се включват историци, общественици, учени и журналисти.

"Мисля си, че това е много симптоматично. Какво ни чака като общество?", пита тя.

Според преподавателката по журналистика част от обяснението се крие в самочувствието на някои публични фигури, че именно те могат да формулират необходимия на обществото разказ.

"Ние живеем във време, което има нужда от разказвачи. От Омир, който да ни разкаже какво се случва", отбелязва тя.

По думите ѝ немалко хора започват да възприемат себе си като такива разказвачи:

"Всички те са се провидели като някакъв Омир и си казват: "Ето, аз съм човекът, който ще направи разказа, от който има нужда това общество", мисли Попова.

Според нея българското общество традиционно е склонно да възлага прекомерни надежди на образованите хора и на интелектуалците, че ще предложат решения за обществените проблеми.

"Вярата, че образованите хора, че хората, които знаят, ще спасят света, за съжаление никак не отговаря на истината в българската история", посочва тя.

По думите ѝ зависимостите, натрупвани през десетилетията, често са пречели на създаването на обществен разказ, който максимално да се доближава до истината.

Особено внимание в разговора беше отделено на темата за войната и на начина, по който тя присъства в публичния дебат и в настоящата президентска кампания.

Според доц. Попова България дълго време е водила разговор основно навън – към европейските институции, международните партньори и геополитическите фактори, но много по-рядко към собствените си граждани.

"Най-накрая някой се сеща, че всъщност да говориш на българската аудитория е много по-важното", вярва тя.

Според нея българското общество днес живее едновременно в условията на миграционни процеси, военни конфликти и глобални промени, но често възприема тези процеси като нещо далечно.

"Хората живеят по време на много силно преселение на народите. Ние живеем по време на много войни. Но усещането е, че това е нещо външно за нас, далечно", отбелязва преподавателката.

В разговора се засяга и въпросът за изчезването на традиционните идеологически разделения от политическия дебат.

Според доц. Попова понятия като "леви" и "десни", които през 90-те години са били водещи в политическия разговор, днес постепенно се размиват.

"В момента въобще това не съществува като думи дори", казва тя.

По думите ѝ съвременният политически дебат все по-рядко се организира около ясни идеологически различия и все по-често се подменя от други противопоставяния.

"Страшно много се говори в журналистическите новини за богати и бедни, за хора, които не могат да си платят сметките. А цялата тази опозиция на леви и десни хора, на хора, които мислят по либерален или консервативен начин, дори това отпада", казва Попова. "Излиза нещо, което рамкира как да мислим съвремието", твърди тя.

Сериозна част от разговора е посветена и на обществените медии и на участието на журналисти от тях в политически инициативи.

Според доц. Попова при подобни случаи възниква символичен проблем, който не може да бъде преодолян само с формално напускане на дадена политическа структура.

"Имаме много интересно символно смесване, когато си представител на нещо, което изразява свободата на словото, от една страна, а от друга страна, имаш функцията да си част от държавата", казва тя.

Доц. Жана Попова допълва, че обществените медии притежават специфична обществена легитимност и доверие, които често се прехвърлят върху хората, работили в тях.

"Общественото радио, обществената телевизия имат аура. И това се присвоява по някакъв начин символно от човека, който излиза оттам и отива някъде другаде", коментира Попова.

Според нея именно доверието е най-големият проблем, когато журналист реши да влезе в политиката. Тя е категорична, че подобно решение променя начина, по който аудиторията гледа и на професионалното минало на съответния журналист.

"Ако ние виждаме един журналист, който може много да ни е харесвал, може много интересни предавания да е правил, когато той се появи като лице, глас, символ на някакво политическо движение, как да не четем миналото му по нов начин?", пита тя.

Доц. Попова смята, че завръщането към журналистиката след активна политическа ангажираност е изключително трудно. "Не би трябвало да има връщане назад. Това е избор, който правиш", каза тя.

По думите ѝ в тези случаи проблемът не е единствено в политическите пристрастия, а в загубата на онова доверие, върху което се основава журналистическата професия.

"Ние имаме само една категория в журналистиката – истина и доверие", подчертава преподавателката. "Ако си играем толкова лесно с тази категория, за съжаление ние спекулираме с подобно доверие", добавя тя.

В края на разговора темата се насочва към публикуването на лични данни на деца във връзка със случая край Петрохан и към отговорността на медиите.

Доц. Попова определя случая като "изключително тежък" и подчертава, че фокусът трябва да бъде върху интереса на децата, а не върху политическите внушения, които различни групи се опитват да изграждат около него. "Най-тежкото за мен е, че всъщност там има деца", казва тя. По думите ѝ последствията за тях могат да бъдат дълготрайни.

Според доц. Попова формалното напускане на инициативен комитет или дистанцирането от конкретна политическа кауза не е достатъчно, за да се възстанови общественото доверие. "Това, че излизаш от един комитет, за съжаление не връща доверието", подчертава тя.

И завършва с напомнянето, че журналистиката и политиката са различни обществени роли, които не бива да бъдат смесвани.

"Журналистът може да има политически позиции. И граждански също. Въпросът е, когато са журналисти, тези позиции да останат настрани от студиото."

Целия разговор на Николета Атанасова с доц. Жана Попова може да чуете в звуковия файл.