Влиянието на вулканичните изригвания върху морския планктон

Учени от Геологическия институт на Българската академия на науките са работили върху изследването на влиянието на вулканичните изригвания в миналото върху морския планктон. Става въпрос за изригването на супервулкан в Източните Родопи преди 33,2 милиони години. Това е оказало влияние на микро- планктона в морския басейн на Централна и Източна Европа и на района на Средиземноморието. Екипът е приключил своята работа и направил конкретните изводи. Това е повода в студиото на предаването "Следобед за любопитните" да гостува проф. Кристалина Стойкова от Геологическия институт.

"Вулканичните изригвания са едни от най- катастрофалните и рискови събития на Земята, заедно със земетресенията, свлачищата и други. Реално множество изследвания разглеждат климатичните последици от тези мащабни вулканични изригвания и техния екологичен ефект върху околната среда. Аз установих, ровейки се в литературата, че съпътстващите реакции на морския планктон са слабо проучени, още повече за вулканични" изригвания станали в геоложкото минало преди милиони години. По тази причина ние решихме да проучим как изригването на нашите вулкани, които преди около 32-33 милиона години са изригнали в района на Източните Родопи, са повлияли развитието на морския планктон. Става въпрос за супервулкан, както казах изригнал преди толкова милиона години в района на родопското село Боровица. Преди толкова милиони години е имало последователно две изригвания, се оформя една гигантска вулканична калдера – в средата на калдерата е гърлото на вулкана, като размерите са 34 на 15 километра. Моите колеги вулканолози с много прецизни методи, установиха, че този супервулкан е изригнал два пъти. И тази пепел след изригването се е разпространила на около 1300 километра от източника. И до Централна Европа на Запад, а на изток – до Кавказ и Каспийско море, което е доказано научно. По тази причина ние решихме да изследваме как тези гигантски изригвания са се отразили на морския планктон, защото той е в основата на хранителната верига в морската екосистема и от него зависи здравето на всички останали. Така тази гигенска ерупция, която ние изчисляваме, че е около 3000 кубически километра газове и вулканична пепел са се разнесли. Тези вулканични елементи постепенно са се утаили в намиращите се наоколо водни басейни.

В по-плитките водни басейни на тогавашния океан, който се нарича Паратетис, те са причинили една аноксична обстановка, което е липса на кислород и токсичност на водата. За това там се наблюдава масово измиране на морски обитатели и бързо намаляване на видовото разнообразие на този планктон и неговото количествено разнообразие. На тези места се наблюдава появата на по-студенолюбиви видове, тъй като вулканичните изригвания предизвикват захлаждане.

На остров Лимнос, където ние изследвахме тези две изригвания във вулканичните продукти, които се разкриват там, очаквахме да наблюдаваме същите процеси. Но учудването ни бе огромно, когато установихме чрез преброяване на видовете в скалните проби, установихме значително разнообразие след всяко изригване. Това говори за временно установяване на стресово състояние на видовете в тези дълбоководни басейни, след всяко изригване и стимулиращо развитието на видовете т.е. вулканичните продукти са подпомогнали живота в този басейн. Ние установихме рязко увеличаване на броя на видовете и на екземплярите на този морски планктон след всяко вулканично изригване. Стигнахме до извода, че след всяко вулканично изригване това рязко повишаване на броя и количеството на видовете на морския нанопланктон, доказва, че едно и също вулканично изригване може да има най-различни ефекти в различни части на морския басейн, в зависимост от неговата специфика. През месец юли тази година публикувахме това наше изследване публикувахме в авторитетното международно издание и резултатите от това наше изследваме се надявам да докладвам през следващата година на една престижна международна конференция на световната нанопланктона асоциация, където през две години се събираме специалисти от цял свят. Там с интерес очаквам и реакцията на колегите на това наше проучване със заключение и на фактите, които сме придобили" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Кристалина Стойкова.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Кристалина Стойкова можете да чуете в звуковия файл.