Може да се учим на любов от глухите артисти, те са много изразителни

"Може да се учим от тях на любов! Глухите артисти могат да бъдат по-изразителни и да въздействат на публиката".

Това сподели пред БНР Мария Атанасова, създател на група "Жестим" и театър "МиМарт". Вече над 30 години тя работи с глухи изпълнители, които представят песни чрез жестов език, мимика и движение.

Идеята се появява, когато Атанасова започва работа в училище за деца с увреден слух. Дотогава тя има опит със сценични изяви и решава да го използва в заниманията с учениците. Първоначално вижда хора, които изпълняват песни с движения, но не знае как се нарича това.

"След това разбрах, че се нарича синхронно пеене. Замислих се защо да не опитам с тези деца. И така започнах".

Подготовката започва с броене на тактове и създаване на ритъм. Изпълнителите не чуват музиката и текста, затова песента се разучава визуално.

"Трябва визуално всичко да им се показва".

Към ритъма постепенно се добавят жестовете, мимиката и емоцията на песента.

"Всичко започна с броене", спомня си тя. Следва работа с нотната стълбица и с движението на гласа, така че изпълнителите да разберат как музиката преминава от нисък към висок тон. Едва след това идват емоцията и жестовият превод на текста.

Сред любимите песни на групата са произведения, създадени специално за нея. Една от тях е "Ръцете ни вече говорят". Друга носи заглавието "Пред Бога раждаме се равни", а "Жест и Мария" е подготвена по повод 30-годишнината на състава.

Жестовете на сцената се различават от тези в ежедневието.

"Ние търсим красивия, театрален, емоционален жест, който изразява съдържанието на песента".

А съчетанието между изразителността на изпълнителите и жеста привлича както глухата, така и чуващата публика.

За изминалите три десетилетия Атанасова вижда промяна и в отношението на обществото. В началото хората се питали как глух човек може да пее, да играе театър и да прави изкуство.

"От тяхната изненада всичко това се превръщаше във възхищение и радост".

Атанасова си спомня участията на групата в телевизионни предавания, след които хората вече я разпознавали и посрещали с интерес.

Самата тя признава, че преди да опознае общността също се е страхувала да минава покрай хората от Клуба на глухите.

"Защо? Защото не ги познавах".

Затова според нея общуването изисква търпение и добро отношение.

"Трябва да имаш търпение да го изслушаш, да се вгледаш в очите му, в израза на лицето му".

На 87 години Атанасова казва, че животът ѝ е преминал в музика, танци и театър.

"Цял живот съм работила това, което харесвам, това, което обичам".

Надява се възпитаниците ѝ да предават опита си на нови изпълнители и на деца, които имат нужда от синхронно пеене.

Цялото интервю на Мария Сивкова-Илиева с Мария Атанасова може да чуете в звуковия файл.