Белкантова музика звуча в Кралската опера на Валония

Зрителите в Лиеж чуха красивите, дълги мелодии на "Лукреция Борджия", една от най-популярните опери на Гаетано Доницети. Последното изпълнение на творбата в Лиеж бе през 2009 г., в концертен формат – тогава в трудната централна партия се представи забележителната вокална майсторка Джун Андерсън. Главната героиня в операта е действителен исторически образ, могъщата Лукреция Борджия, незаконна дъщеря на папа Александър VI, член на фамилията Борджия, славеща се с печална репутация. Лукреция сключва три брака, като всеки съюз е бил част от политически стремеж за власт на баща ѝ. Смята се, че когато съпрузите не са били нужни на баща ѝ, те са елиминирани. Семейното оръжие на Борджиите е била отровата.

Либретото на операта написва прочутият Феличе Романи, то е базирано върху пиесата "Лукреция Борджия" на Виктор Юго. Творбата съдържа пролог, протичащ във Венеция и две действия, ситуирани във Ферара, където херцог е третият съпруг на Лукреция, Алфонсо Д’Есте. Лукреция е силна личност, без скрупули в упражняването на властта, тя използва коварния метод да отравя своите неприятели. Тя намира покой за измъчваната си от угризения душа в чистата и искрена любов към своя таен извънбрачен син Дженаро. Празничният блясък на една венецианска нощ, както и веселият банкет във Ферара контрастират на зловещата, тъмна атмосфера, която доминира в творбата. Тя кулминира в смразяващия финал, когато група младежи, сред които и Дженаро са отровени от Лукреция. Настроението на обреченост в операта е предизвестено най-добре още в пролога в баладата на младия Мафио Орсини, който описва престъпленията на Борджия.
Партитурата на Доницети съдържа няколко ефектни театрални момента като свалянето на маската на Лукреция от дръзките младежи в пролога, изпиването на противоотровата от Дженаро в края на първо действие; контрастът между веселата наздравица ,зловещите камбани и тъжното песнопение , водещи до трагичния край, в който умиращият Дженаро разбира, че Лукреция е негова майка.

Постановката в Лиеж е създадена от Жан-Луи Гренда, бивш интендант на театъра в периода от 1996 до 2007 г. Режисурата е съвсем класическа, без транспониране на действието или осъвременяване на сюжета. Интригата е ясно ситуирана първо във Венеция, а после във Ферара през XVI век. На заден план се виждат очертанията на двата града с най-известните средновековни сгради. Изчистеният, стилен декор на Лоран Кастен и красивите, пищни исторически костюми на Франсоас Ребо допълват автентичната атмосфера. Пестеливи прожекции на Мадоната с младенеца върху декора подчертават темата за майчинството. Лукреция иска да изкупи греховете от престъпленията си, чрез майчината си любов към Дженаро. В постановката често се появява и дете-ангел в бяло, особено въздействащо това е в момента на смъртта на Дженаро. Семпла, елегантна продукция, която на моменти ми се стори малко статична. Мисля, че главните герои не оживяха напълно пълнокръвно, още повече, че изпълнителите бяха по-скоро талантливи вокалисти, отколкото изявени актьори.

Впечатленията ми от изпълнителския състав са от спектакъла на 18 април. Известно е, че големите белкантови опери на Белини и Доницети са възродени през 60-те и 70-те години на миналия век, благодарение на изключително даровити певици-актриси, притежаващи не само необходимата за стила техника, но и способността да изграждат заваляващи драматични образи. Сопрани като Калас, Кабале, Генджер и Съдърланд имат гласове с подчертана драматична база. В наше време по-голямата част от изпълнителките, които се насочват към този репертоар имат по-леки лирико-колоратурни гласове, без изявена драматична база. В Лиеж в централната партия се изяви Джесика Прат, радваща се на голям успех в роли като Лучия, Амина и Елвира. С Лукреция Борджия сопраното навлезе в по-комплексен в драматично отношение образ. Певицата демонстрант изключително завършена белкантова техника, владееща до перфектност целият арсенал от технически средства, така характерни за този вокален стил. Прат извая прекрасно кантилената от встъпителната ария Com'è bello, quale incanto. В залата прозвучаха едва доловими пианисими. Смайваща бе нейната виртуозност в трудната финална кабалета. Мисля, че в по-драматичните моменти в гласа ѝ липсваше достатъчно тежест. Италианският текст бе по-скоро вокализиран. Българските любители на операта ще имат възможност да чуят гласа на Джесика Прат през август когато сопраното ще се представи като Норма в едноименната опера на Белини в красивия Летен театър във Варна.

А в Лиеж ролята на Дженаро бе интерпретирана от опитния лиричен тенор Дмитрий Корчак. Той пя с хубаво чувство за стил, линия, широта на фразите при все, че във вокала на моменти се усети известна острота. Корчак демонстрира стабилен висок регистър, а дикцията му бе безупречна. Като обем и цвят гласовете на Прат и Корчак не се сляха много успешно в дуетите на Лукреция и Дженаро.

Марко Мимица показа необходимия, суров авторитет като Алофонсо Д ‘Есте с обемен, звучен бас. Певецът можеше да потърси повече динамични нюанси във вокала.

Жули Булиан като Мафио Орсини пя със свеж, хубав глас с голям диапазон, оцветен от приятен тембър. Мецосопраното демонстрира вокална гъвкавост във великолепната наздравица от последната картина – най-популярния откъс от операта.

На диригентския пулт бе Джампаоло Бизанти, който предложи по-скоро рационален прочит на партитурата като осигури точен акомпанимент и баланс със сцената. В по-малка степен в интерпретацията му намерих романтичен устрем и рафинираност.

Интересно е, че съществуват две версии на финалната сцена. За световната премиера в Милано през 1833г. по настояване на примадоната Анриет Мерик-Лалан, Доницети написва виртуозна кабалета за Лукреция, в която да блеснат техническите умения на певицата. Но за втората продукция композиторът намира за  нелогично главната героиня да показва вокални фойерверки до тялото на умиращия ѝ син. Доницети замества кабалетата с красиво, прочувствено ариозо за тенора. В Лиеж бе използвана критична редакция на Роджър Паркър и Роузи Уорд, в която са включени и двата фрагмента – първо прозвуча красивото ариозо на издъхващия  Дженаро, след което Лукреция изпълни виртуозната драматична кабалета Era desso il figlio mio.

Представлението бе записано от класическия френски канал Медзо и скоро много повече оперни любители ще имат възможността да се запознаят с тази стойностна белкантова творба.