Владислав Христов: За очевидното и за онова, което не може да бъде заснето

Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен, а от 2018 г. живее в Пловдив, където работи като журналист и фотограф. Поезията му е публикувана в международни литературни издания, сред които "Granta", "Cider Press Review" и "Drunken Boat". Автор е на редица книги с поезия, кратка проза и публицистика. Сред тях са "Енсо", "Фи", "Германии", "Обратно броене", "Комореби", "Писма до Лазар", "Пойни птици" и "Маслен нос".

Особено място в творчеството му заема хайкуто. Христов е носител на множество национални и международни отличия, сред които голямата награда "Basho-an" на музея "Башо" в Токио и награди от японски конкурси за хайку. Негови текстове са превеждани на множество езици, а самият той е съставител на първия български учебник по хайку – "Основи на хайку".

Той има и шест самостоятелни фотоизложби, а фотографските му работи са показвани в десетки общи изложби. Фотограф е на културни събития и фестивали, сред които "Пловдив чете", "Пловдив джаз фест" и "Златен ритон".

Стихосбирката му "Очевидното" е издадена от "Ерго" през 2026 г. Книгата е 82 страници и е част от поредицата "Нова българска лира". Заглавието на стихосбирката звучи като нещо, което не се нуждае от доказване. Но при Владислав Христов очевидното бързо започва да се изплъзва от погледа. Защото между това, което виждаме, и онова, което действително разбираме, има огромно пространство.

Целия разговор на Надежда Московска с Владислав Христов може да чуете в звуковия файл.