Българското кино в Европа: идеи, които пътуват през времето

Историята на българското кино е и история на срещите – с други кинематографии, творци, идеи, технологии и публики. Тъкмо този "кръговрат на филмови идеи" проследява проектът "България в Европа – кръговрат на филмови идеи: минало и настояще", представен с дискусионна кръгла маса в рамките на 44-тата "Златна роза".

За началото на този разговор проф. Александър Донев връща часовника повече от век назад. Още около 1915 година български актьори и артисти започват да се появяват в италиански, германски, френски и други европейски продукции. Нямото кино улеснява това движение – търсят се лица за екзотични сюжети, а българските изпълнители намират място в тях.

От втората половина на 20-те години започват и първите международни сътрудничества в производството на филми. Първоначално това са документални и пътеписни продукции, често реализирани с германски партньори. През 30-те години, с навлизането на звука, необходимостта от технически ресурси извежда сътрудничеството още по-напред. Следват копродукции с Унгария, а от средата на 50-те до началото на 80-те години – период на особено интензивно международно взаимодействие, включително със страни от социалистическия лагер, но и с Италия.

Тези отношения не са само художествени. Чуждестранните продукции, снимани в България, носят икономически ресурс, който позволява на българската кинематография да обновява техническата си база и да инвестира в собственото си производство. В същото време политическите и идеологическите ограничения често се оказват пречка пред желанието за по-активно международно участие.

Днес контекстът е различен, но кръговратът продължава. Според проф. Александър Донев България вече е равноправен участник в европейската филмова общност чрез програмите "Медиа" и "Евроимаж". А доц. Деян Статулов, ръководител на проекта, определя този обмен като естествена част от европейското ни присъствие – движат се не само филми, но и творци, капитали и най-вече култура. Българското кино е част от европейското филмово семейство и чрез участието на неговите автори и професионалисти в международни организации и фестивали.

Именно този постоянен обмен е в основата на проекта. Той не се ограничава до историята на копродукциите, а се опитва да проследи по-широкото движение на филмови идеи между България и Европа – от времето на социализма до днес. Част от задачата му е да изследва и представи архивни свидетелства за тези срещи: как българското кино е било показвано в Европа, как европейското кино е достигало до България и как фотографиите, медиите, фестивалите и филмовите панорами са разказвали тази история.

Присъствието на български филми на фестивалната сцена има дълга история, но днес то се измерва не само с участие, а и с награди в основни конкурсни програми. Проф. Донев посочва като актуални примери "Нина Роза" на канадската режисьорка Женевиев Дюлюд дьо Сел и "Мечтаното приключение" на германската режисьорка Валеска Гризебах. И двата филма свързват международното кино с български истории, пространства и лица.

Но международният успех поставя и друг въпрос: какво се случва, когато тези филми се върнат при българската публика? Според участниците в разговора между фестивалното признание и зрителската среща в България все още съществува разстояние. Малките фестивали и летните кинопанорами показват, че интерес има, но той невинаги намира отражение в официалната статистика на боксофиса.

Доц. Деян Статулов обръща внимание и на необходимостта българското кино да достига до зрители извън големите градове. Според него съществува публика, която иска да вижда съвременни български филми и любими актьори, но за това са нужни по-активна работа на продуценти и разпространители и по-добро представяне на филмите.

За проф. Александър Донев промяната на начина, по който хората гледат кино, изисква и промяна в начина, по който мислим за неговата публика. Филмите вече достигат до зрителите през множество канали, а българското кино се оказва разположено между различни модели – международно признати авторски филми и продукции, които търсят по-широка зрителска аудитория.

Проектът "България в Европа" ще продължи с нови дискусии, изложби, конференции, кинолектории и изследвания, включително в партньорство с Българската национална филмотека и БТА. Предвижда се и нова кръгла маса в рамките на "София филм фест", както и представяне на архивни материали, които проследяват срещите между българското и европейското кино. Резултатите от изследванията ще бъдат представени и в научни публикации, студии и монографии.

Защото филмовите идеи не остават на едно място. Те пътуват – между държави, поколения и екрани, между миналото и настоящето. И именно в този кръговрат българското кино продължава да бъде част от европейския разговор.

Целия разговор на Таня Димова с проф. Александър Донев и доц. Деян Статулов може да чуете в звуковия файл.