Разкопките на "Юнаците" трябва да продължат и да се консервира обекта

През 2026 г. се навършват 50 години от началото на редовните археологически проучвания на селищна могила "Юнаците" – един от най-значимите праисторически обекти в България и Югоизточна Европа. Известен на науката от 1939 г., когато Васил Миков извършва първите сондажни проучвания, обектът разкрива културни пластове от няколко исторически епохи – Средновековие, римска епоха, желязна епоха, ранна бронзова епоха и халколит (каменно-медна епоха). След прекъсване по време на Втората световна война изследванията са възобновени през 1976 г. и вече пет десетилетия продължават като едни от най-значимите археологически изследвания в страната. Това е повода в студиото на предаването "Следобед за любопитните" да гостуват доц. Явор Бояджиев и доц. Камен Бояджиев.

Доц. Явор Бояджиев:
"За едни проучвания на археологически обект 50 години са много. Мисля, че това е най-дълго проучвания без прекъсване праисторически обект, като изключвам двете столици Плиска и Преслав. Това е много важно, защото всяко прекъсване на археологическите проучвания, го съсипва. Известен на науката от 1939 г., когато Васил Миков извършва първите сондажни проучвания, обектът разкрива културни пластове от няколко исторически епохи – Средновековие, римска епоха, желязна епоха, ранна бронзова епоха и халколит (каменно-медна епоха). След прекъсване по време на Втората световна война изследванията са възобновени през 1976 г. и вече пет десетилетия продължават като едни от най-значимите археологически изследвания в страната. Като през този период и съветски екип е участвал при тези разкопки. Известен на науката от 1939 г., когато Васил Миков извършва първите сондажни проучвания, обектът разкрива културни пластове от няколко исторически епохи – Средновековие, римска епоха, желязна епоха, ранна бронзова епоха и халколит (каменно-медна епоха). След прекъсване по време на Втората световна война изследванията са възобновени през 1976 г. и вече пет десетилетия продължават като едни от най-значимите археологически изследвания в страната. Нашите земи в праисторията са били връх в европейската цивилизация и това е факт. При разкопките тук на селищна могила "Юнаците" ние виждаме една много добре развита култура, която до голяма степен не се различава от по-късните култури, които са след нея. В някои отношения дори не се различава особено дори от положението в България преди 100 години и въобще в Европа. На Балканския полуостров, не отделяме само нашите земи, защото по онова време не е имало граници. Някъде преди 8000 и малко повече години назад във времето от Анатолия започва да навлиза население, което носи със себе си уседналия начин на живот с развито земеделие и животновъдство. След години те се адаптират тук. След години има втора вълна на население също от юг, като това се случва най-вероятно преди около 5300-5400 години преди Христа и то носи малко по-различна култура. До един момент всичко върви мирно, по-късно нахлува и друго население на север от Дунав, което също има своите традиции. Започва първоначално мирно смесване на тези населения, всяко от които носи своите познания за живота, но по-късно тези племена, да ги наречем, започват и войни помежду си. Всичко това води до нови открития – например мед, за да се използва в направата на оръжия, започва изграждането на укрепителни системи, оформя се йерархията, и всичко това води до бързо развитие на обществото. В началото "Юнаците" приемахме като селищна могила, но с проучванията установихме, че то е много по-голямо. Реално се оказа, че то не е само тези 7-8 декара, което представлява селищната могила, а е поне 20-30 декара. При търсенето на некропола, ние откривахме нови културни пластове т.е. останки от селища от различни епохи", разказа в предаването "Следобед за любопитните" доц. Явор Бояджиев.

Доц. Камен Бояджиев:
"За тези 50 години е открито и страшно много и има още много несвършена работа тук на "Юнаците". Тук бяха направени много открития. Освен за селищата от каменно-медната епоха или пето хилядолетие преди Христа, но при тези проучвания тук бяха открити и много данни за селищата от ранната бронзова епоха т.е. от цялото трето хилядолетие преди Христа. Има редица неща, открити тук, които ни дават информация не само за това какво се случва конкретно тук, но и за мащабни процеси и в Горнотракийската низина и на Балканите. В края на петото хилядолетие преди Христа, това което знаем е, че тези селищни могили са напуснати и обезлюдени, някои тази унищожени и опожарени. Информацията, която имаме за "Юнаците", че това се случва и тук и за период от хиляда години, тя е обезлюдена и заселена отново през ранната бронзова епоха. "Юнаците" са един от малкото обекти, които дават интересна информация за края на халколитната култура или цивилизация. Като последното селище в "Юнаците" е опожарено и нападнато, като тук открихме и следи от насилствено умъртвени обитатели. Това говори за това, че каменно-медната епоха е един много динамичен период, свързан и с конфликти, които са довели до края на тази цивилизация. Изследванията ни през последните години, вече с модерни средства на скелетните останки дават много повече информация на тяхното ДНК, начин на хранене и болестите, от които са страдали. И не само това. При тези изследвания ние констатирахме развитието на медицината и хирургически умения на хората от онзи период. Тук намираме данни за развитието на металургията и злато обработката, защото открихме златно мънисто, което предхожда откритията във Варненския некропол. Освен това река Тополница и до днес е златоносна. Т.е. ние реално можем да говорим и за развитието на търговия, производство на вино и бира. Много развито е занаятчийството в различни негови аспекти" – това разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Камен Бояджиев.

Целия разговор на Ани Костова с доц. Явор Бояджиев и доц. Камен Бояджиев можете да чуете в звуковия файл.