Трудните задачи пред образованието според директора на 137 СУ Владимир Миков

В 137 средно училище "Ангел Кънчев" в столичния квартал "Люлин" се обучават повече от 1000 ученици. То е с ранно чуждоезиково обучение от първи клас. В гимназиалната степен предлага профилирано обучение в чуждоезиков профил, технологичен профил "Информационна сигурност" и технологичен профил "Предприемачество и бизнес".

В рубриката "Всичко за образованието" директорът на училището Владимир Миков споделя кои са трудностите, пред които са изправени участниците в образователната система, и какви са посоките за преодоляването им.

"Смятам, че основната може би трудна задача, с която трябва да се справим, това е, че децата, подрастващите, са изключително променливи в последните години. Ако преди да кажем 20 години, защото аз вече 27 години работя тази работа, бяха достатъчни за подмяна на едно поколение, за промяна на разбиранията, убежденията, ценностите и така нататък, сега ми прави впечатление, че всеки випуск, който идва, децата са абсолютно различни от децата, които са били в предишния випуск… И съответно, когато целевата група се променя толкова интензивно, първото, което трябва да бъде променено, това са нейните учители. От учителя днес се изисква той да бъде изключително флексабилен и гъвкав, за да може да бъде адекватен на времето. И това според мен е първата трудна задача."

По отношение на основния проблем, към който изглежда са насочени мерките, предлагани от МОН – дисциплината, каквото и да се разбира под това понятие?

"Първо те прекалено скоро излязоха тези мерки. Редно е да бъдат анализирани, осмислени, обсъдени и тогава вече да преминем към адекватно коментиране на тези мерки.

Аз смятам, че дисциплината това е нещо, което е неизменна част, задължителен елемент от това да си част от едно общество… Определено дисциплината е проблем, защото, когато едно дете няма точно определени поставени граници, тогава съответно то доста лесно се разпилява и само започва да си поставя границите. Аз смятам, че в последните години, да кажем 10 години, много се размиха границите. Смятам, ако зависи от мен, аз бих върнал някои от нещата, които фигурираха в стария закон… Първото от нещата, които бих върнал, това е учениците, даже не само учениците, децата в детската градина, ученици от първи до четвърти клас да подлежат на санкциониране, когато те не спазват правилата за дейността на съответната институция. Смятам, че това е идеалният период, когато те са малки, да се научат, че в една институция има правила, както ние като общество, цивилизация, живеем под дадени правила."

На какво се дължи тази липса на дисциплина, ако използваме тази дума? Защо учениците не проявяват интерес към това, което се учи? Защо заместват слушането, вниманието в час, с гледане на телефона или някакви други забавления? Защо с нежелание ходят на училище?

 "Вероятно, ако в училище на тях им е много по-интересно, вероятно, естествено, те ще бъдат по-малко отегчени, вероятно ще се чувстват много по-щастливи. Тук е много важен момент дали всъщност учениците се чувстват щастливи в училището си или просто там им е скучно. Това поколение е израснало пред някакви екрани, които визуализират всичко за тях, те са пренаситени от всякаква информация и съответно нещата, които в училище се налага да слушат, да внимават, да работят, те ги отегчават…

Учителят трябва да бъде адекватен в рамките на 40 минути и тук въпросът е вече колко този учител трябва да бъде интересен, че да замени социалните мрежи…

И да, смятам, че програмите според мен биха били доста по-адекватни за това поколение, ако те бъдат доста по-олекотени, на децата се дават доста повече практически задачи, задачи в които те да участват…

"Тук вече поставям акцент върху една от мерките, които предложи МОН, и тя е за търсенето на силните и слабите страни на децата. Аз смятам, че нашата задача като педагози, може би една от най-важните задачи е точно това. Всъщност ние да търсим и да извадим на преден план силните страни на децата. Това е свързано с така наречените меки умения, социалните умения, които за съжаление много слабо са заложени, даже да не кажа въобще заложени в образователния процес и тъй като аз дълбоко вярвам в развиването точно на този тип умения, смятам, че това е една изключително добра мярка.", смята педагогът.

Цялото интервю на Венета Гаврилова с Владимир Миков може да чуете в звуковия файл.