Отвъд стигмата: вдъхновяващата история на Руска Лин

В общественото съзнание темата за децата, израснали в институции, често е обвита в стигма, предразсъдъци и тежки статистически данни. Житейският път на една млада жена обаче преобръща тези нагласи, доказвайки, че личната травма може да бъде трансформирана в мощна кауза за промяна.

Началото: Спасението от фургона и суровата реалност на домовете

Историята на Руска и нейния по-малък брат Петко започва драматично. Когато тя е едва на три години, а брат ѝ – на една, двамата са открити изоставени в празен фургон. Случайна минувачка чува плача на бебето и сигнализира на спешните служби. Този инцидент отвежда децата в системата за социални грижи, където през следващите петнадесет години те преминават през три различни институции: дом за най-малките (от 0 до 6 години), дом в село Доганово и преходно жилище в София. Ранните години в институциите обаче крият сериозни предизвикателства. Руска не спестява суровата истина за тогавашната реалност в домовете – ежедневие, белязано от физически тормоз от страна на по-големите деца, грубо отношение от персонала, отнемане на лични средства и системно сексуално насилие между възпитаниците, на което тя става свидетел.

Преломният момент: Появата на истинска грижа

През 2012 година ситуацията в дома в село Доганово се променя коренно с назначаването на нова директорка – Оля Ленкова. Руска я описва като изключителна жена, чийто подход, базиран на чуваемост, внимание и неподправена грижа, успява да изкорени насилието и да канализира енергията на децата в градивна посока.

Въпреки че в тийнейджърските си години Руска преминава през бунтарски период, тя завършва успешно средното си образование. В разговора обръща внимание на един малко известен факт: младежите, напускащи институции, имат право на напълно безплатно висше образование в държавните университети в България – възможност, за която много от тях остават неинформирани.

Сблъсъкът с биологичното семейство

Когато навършва 18, Руска трабва да напусне преходното жилище в София и по-голямата ѝ биологична сестра я отвежда в квартал "Христо Ботев", за да се срещне с родителите им. Там момичето заварва шокираща реалност – крайна мизерия, наркотични зависимости и разкритието, че сестра ѝ проституира. Въпреки първоначалната амбиция на Руска да им помогне, ситуацията бързо ескалира. Баща ѝ проявява физическо насилие, а сестра ѝ прави опити да я въвлече в същата деструктивна дейност. След няколко месеца Руска бяга и намира подслон при близка приятелка.

Този сблъсък с биологичната ѝ среда я кара да изпита благодарност към съдбата. Тя осъзнава, че колкото и труден да е бил животът в институциите, оставането ѝ в системата всъщност я е спасило от много по-мрачен и опасен живот.

Преодоляването на натрупания гняв, паник атаките и институционалните травми не е лесно. Руска споделя, че дължи днешната си стабилност на години интензивна психотерапия, която посещава и до днес. Първите ѝ стъпки в терапията са подкрепени финансово от доброволци.

За съжаление нейният случай е по-скоро изключение, отколкото правило. Руска разказва за трагичната съдба на много свои връстници, които след навършване на 18 години, биват подвеждани, експлоатирани или подлагани на нов тормоз.

Каузите днес: Лицата на децата и силата на доброволчеството

Днес Руска е напълно независима млада жена. Тя се издържа сама, като работи на две места едновременно. Свободното си време обаче посвещава на това да бъде промяната, от която системата има нужда:
• Проектът "Лицата на децата": В своите профили в социалните мрежи TikTok и Instagram тя заснема видео интервюта с бивши и настоящи питомци на домовете. Целта ѝ е да даде глас на техните преживявания, да вдъхне надежда на децата в институциите и най-вече – да разбие обществената стигма, че израсналите в домове "за нищо не стават".

• Кампания за велосипеди: Използвайки популярността си в социалните мрежи, Руска организира мащабна кампания за събиране на дарени велосипеди (стари или нови) за децата в домовете. Тя изрично подчертава, че не събира парични дарения, а само колела, които лично транспортира до местоназначението им.

• Партньорство с фондация "Подари време": Организацията, която е помагала на самата Руска в детството ѝ, днес е неин партньор. Руска редовно посещава преходни жилища като доброволец, превръщайки се в пример и ментор за младежите, на които им предстои да излязат "на свободния пазар" след 18-годишна възраст.

Поглед към бъдещето

Плановете на Руска за следващото десетилетие са ясни и амбициозни. Тя мечтае да създаде свой собствен бар, който да функционира със социална кауза – да осигурява работни места, професионален старт и финансова подкрепа за младежи, напускащи домовете. Успоредно с това тя планира да изгради приют за бездомни животни и да завърши академично образование по специалност психология.

Опитвам се да покажа на хората, че животът в домовете не винаги е бил единствено лош. Всъщност има много за какво тези, които са в домове, да бъдат благодарни. Иска ми се възможно най-много хора някак си да разберат, че децата от домове не винаги покриват лошата стигма, че не стават за нищо. Защото масово е общоприето общественото мнение: "Остави я, тя е от дом и не става.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Руска Лин може да чуете в звуковия файл.