Руслан Трад: НАТО има военна сила, която е в пъти по-голяма от тази на Русия

Реални ли са заплахите на Русия за ядрен удар срещу страни от НАТО, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Руслан Трад, журналист и анализатор към Атлантическия съвет на САЩ.

Руската ядрена заплаха цели създаването на хаос и страх, а у нас проруският опортюнизъм се представя за "прагматизъм"

Според Руслан Трад това не е нов феномен, а добре познат механизъм за натиск.

"Това не е от вчера или от миналия ден. Това си е изявление, което се използва редовно от руска страна – особено в контекста на противопоставянето срещу Европа, срещу Европейския съюз, "колективния Запад" или каквито и термини да се включват в тези изявления", посочи той.

Анализаторът припомни, че подобна агресивна реторика се наблюдава системно още от 2014 г. с анексирането на Крим, през боевете в Донбас и засилването на ескалацията непосредствено преди пълномащабното нахлуване през 2022 година.

По отношение на целите на тази пропагандна стратегия, Руслан Трад разясни, че тя има няколко основни приложения: За вътрешната аудитория: Помпане на националистически настроения и консолидация. За външната публика: Въздействие върху среди в чужбина, които симпатизират на руската гледна точка. За политическо възпиране: Промяна на стратегиите на западните държави и преосмисляне на подкрепата им за Украйна.

Във връзка с международните разследвания на датски и германски медии, разкриващи обновяване на руската ядрена инфраструктура чрез публични поръчки, Трад коментира, че за експертната общност това не представлява изненада.

"Тъй като Русия, а преди това и СССР, никога не са спирали тези проекти. Но сегашният контекст е важен, защото определено наративът се засилва и става по-агресивен", поясни анализаторът.

Относно стратегическото значение на Калининград, той допълни:

"Калининград остава все повече в центъра както на онлайн пропагандата, така и на политики за въздържане и агресивни актове срещу европейските държави. В Калининград е съсредоточена немалка военна сила, включително ядрена, която Русия поддържа постоянно. Това е основна точка отдавна."

Ядреното оръжие – реално средство за военна победа или инструмент за застрашаване

Руслан Трад подчерта разликата между военната доктрина и политическата реторика.

"Неслучайно подобно оръжие се разработва от редица държави – това е и желанието на Иран, да има възпиращ ефект от притежаването на ядрено оръжие. Между другото, ядрената война е война, в която може да се оцелее... Това може да прозвучи странно на слушателите, но в крайна сметка това е война, която би могла да бъде спечелена. Но е сценарий, за който дори самите военни щабове – включително на държави като Русия или Китай – обикновено напомнят на политиците, че трябва да е последният коз", заяви той.

Трад обясни, че дори при употреба на тактически ядрени оръжия съществуват огромни рискове от незабавен автоматичен ответен удар, както и непоправими екологични и метеорологични последици за самата атакуваща страна (подобно на ефекта от аварията в Чернобил).

"Затова това е много противоречив ход, който не се приема като належащ или като нещо, което може да бъде изпълнено лесно. И най-вече – използването на ядрената заплаха, като способ за натиск, има за цел не толкова да убеди другата страна, че "ние сме прави", колкото да създаде впечатление за хаос и нестабилност. Страх да се създаде – това е напълно достатъчно", категоричен бе той.

Българската позиция, НАТО и "прагматичният" проруски опортюнизъм

Във връзка с този парадокс Руслан Трад изрази критично мнение за българската външнополитическа реторика:

"България в момента – а и в последните години – на пръв поглед предявява претенции, че това е "прагматична политика", но всъщност това е проруска политика. Това е много ясно като композиция, като думи, които се използват, като внушения, които се вкарват в общественото пространство. Нещо, което много рядкo се вижда в Европа. Обикновено това е поведение на държави, които са непосредствено в така наречената "сфера на влияние" на Руската федерация."

Анализаторът посочи, че дори лидери като Виктор Орбан в Унгария или Роберт Фицо в Словакия, въпреки специфичните си национални политики, имат ясното осъзнаване, че са част от ЕС и НАТО. Докато у нас заемането на позиции често надминава и техните действия.

По отношение на спорните изказвания на български политици и споразуменията с Украйна, Трад изрази загриженост:

"На мен ми липсва в българската позиция осъзнаването и дори споменаването, че ние сме в геополитически блокове – и в ЕС, и в НАТО – в които съюзи има водещи ядрени сили. Имаме немалко военна сила, която е в пъти по-голяма от тази на Руската федерация, и фактически няма за какво да се притесняваме като страни като Молдова, кавказките държави или Украйна. Ние "забравяме", че сме част от всъщност най-силния военен съюз на планетата."

Относно реакциите на руски официални лица като Дмитрий Песков, които приветстват определени български позиции, Трад отбеляза:

"Това е лош сигнал и за руснаците. У нас голяма част от партийните структури по-скоро показват опортюнизъм, отколкото реална идеология. Те дори в този смисъл не са най-лоялните съюзници на Русия. За мен никак не е случайно, че се "пропускат" и НАТО, и ЕС, и това, че ние сме важна единица от отбраната на източния фланг. Хората, които са на вълната на тези наративи, вярват в тези политики."

Путин и ролята на Китай?

По темата за състоянието на Кремъл след близо пет години пълномащабна война в Украйна и наближаването на поредния зимен сезон Руслан Трад направи задълбочен разрез на вътрешния натиск върху руския президент.

По отношение на стабилността на Владимир Путин, той заяви:
"Путин няма много полезни ходове. Притиснат е по няколко линии – най-важната е, че не успява да изпълни обещанията, които даде на бизнесите в Руската федерация. Но по-голям проблем за Путин е, че част от службите за сигурност в момента са скептично настроени към неговите политики. Те смятаха, че могат много по-лесно да победят Украйна или най-малкото да откъснат по-големи територии. А всъщност фронтът продължава почти без да се изменя."

Във връзка с военните ресурси на Москва анализаторът акцентира върху ключовото партньорство с Пекин:
"Това, което Руската федерация успява да възстанови като свои сили, са дроновите части – те се увеличават с много видове дронове, по-трудни за прихващане. И това е благодарение на връзката с Китай. Т.е. Китай засега вижда Путин като партньор, който може да изпълнява по-глобалната визия на Пекин. Ако Путин загуби доверието на Си Дзинпин и Китай започне да се озърта за нови партньори, това ще е сериозен проблем за Москва."

Трад допълни, че в момента огромни финансови инжекции по военна и цивилна линия влизат в Русия по индийска и китайска линия, но това балансиране е крехко.

Идващата зима: Хибридна ескалация на европейския фронт

В края на разговора Руслан Трад даде своята прогноза за развитието на конфликта през зимните месеци, отчитайки есенната мобилизация в Русия и промяната във военните тактики.

"Със сигурност ни чака продължаване на военните действия. Няма засега никакъв аспект, който да ни покаже, че дипломацията работи или че ще докара нещата до краткосрочен план за спиране на огъня. Напротив – зимата ще бъде също толкова тежка, колкото и предишните, а може би ще има и по-тежки моменти", предупреди той.

Анализаторът посочи, че новите руски дронове се използват масирано срещу критичната инфраструктура на Украйна, енергопреносната мрежа и интернет доставчиците, като целта е чупене на духа на населението.

По отношение на рисковете за останалата част от Европа, Руслан Трад завърши със следното предупреждение:

"Това, което притеснява европейските щабове, е, че в тази фаза на войната ще се търси ескалация на по-широк европейски фронт. Хибридната война е част от военните действия – затова се приема толкова сериозно от политическите и военните кръгове. Смята се, че от Русия ще се търси по-широка конфронтация, за да бъде разбита логистиката за Украйна, да се сeе смут в европейските държави, граничещи с конфликта, и в крайна сметка да бъдат разсеяни ресурсите, които Западът изпраща на Киев."

Целия разговор на Николета Атанасова с Руслан Трад може да чуете в звуковия файл.