Култура

Интервю

Хартата за културна политика предвижда ключови промени в сектора

Културни паспорти за деца, 1% от БВП и Закон за статута на артиста са сред идеите, внесени за обсъждане

Интервю с Диана Андреева

понеделник, 5 октомври 2026, 09:17

Диана Андреева-Попйорданова

Диана Андреева-Попйорданова

СНИМКА: ФБ/Столица култура

Размер на шрифта

Кои са основните акценти в Хартата за културна политика, внесена за обсъждане в Комисията по култура и медии в Народното събрание и Министерството на културата – разговор в "Нашият ден" с Диана Андреева-Попйорданова от Обсерватория по икономика на културата.

Една от най-важните идеи, припознати в управленската програма, е въвеждането на културни паспорти за деца от 6 до 18- годишна възраст.

"Това считам, че е най-голямата инвестиция и най-смелото решение, което се взе от правителството", заявява Андреева.

Предварително социологическо проучване е доказало доколко децата биха използвали тези културни паспорти. Мярката би насърчила и проследила участието на децата в културни дейности, къде са техните предпочитания. Това ще се случи благодарение на предвидена дигитална платформа, която ще послужи като база за анализ, по думите на Андреева.  

"Доколкото става дума за национално покритие, децата в по-малките места са ощетени, защото голяма част от културните дейности ги няма. Затова ще има и транспортен ваучер за тях – възможност за културно участие, което да не ги ограничава нито по отношение на регионално развитие, нито по отношение на социални и икономически причини", изтъква Андреева.

"Логиката на въвеждане на културните паспорти е да няма дискриминационен фактор."

Законът за сценичните изкуства предвижда структуриране на цялата система и най-голямото перо на финансиране в рамките на група "Културата" в държавния бюджет. Това означава организиране на държавната мрежа от културни институти и приоритизиране на държавните културни институти с многогодишно финансиране, по думите на Андреева.

"Независимият сектор следва да влезе в Закона за сценичните изкуства като равнопоставен."

Може би най-сложният закон по отношение на българската култура, който е застъпен в Хартата, е Законът за статута на артиста. 18 държави в ЕС са въвели специални закони в тази посока, пояснява Андреева. Под "артисти" в случая се разбират всички културни професионалисти, както и хората, работещи в техническите подпазари, без които осъществяването на културни дейности би било невъзможно. Този закон е особено важен в период, в който ИИ ще застрашава все повече професии в културния сектор, смята Андреева.

Предвидено е постъпково увеличение до 1 % от БВП за култура. Андреева подчертава, че такова увеличение не може да се случи в рамките на бюджет 2027 година или в краткосрочен план, тъй като самият културен сектор бе е готов да усвои толкова голям ресурс. Всичко това ще бъде подплатено от Национална стратегия за културата, вписана със срок 2027 година.

Стратегията и увеличението на бюджета за култура засягат както културните дейности на национално ниво, така и дейността на обществените медии БНТ, БНР, БТА и СЕМ.

"Хартата настоява за разширяване на културните програмни слотове, повече специализирано съдържание и устойчиво присъствие на български творци и културни събития", заявява Андреева.

"В Закона за Радиото и телевизията обществените функции почти изцяло са свързани с присъствието и развитието на българската култура. Имаме предпоставка за ежегодно споразумение между Министерството на културата и генералните директори на обществените медии за присъствието на културата. Предлагаме измерима индикаторна система за изпълнение на публичните функции в още по-голяма степен", продължава Андреева. Според нея частните търговски медии рядко са заинтересувани от процесите, свръзани с културните дейности, и това е една от основните функции на обществените медии. Те би следвало да отделят повече часове в програмните си схеми, посветени на културното съдържание.

Андреева подчертава: "Когато говорим за постъпково увеличение на средствата, не трябва да забравяме, че журналистическият труд е творчески и хората, които работят в обществените медии, трябва да имат достойно възнаграждение. Да не говорим за инцидентни увеличения, ако някой от обществените медии протестират, както се случи с музикалните състави на БНР. В Закона за статута на артиста следва да влезе и журналистическия труд и трябва да бъдат гарантирани най-накрая достойни доходи за хората, заети в един нетипичен труд в рамките на група "Култура"."

Андреева обръща внимание, че бюджетът е "изключително добър лост за политическо влияние". Ето защо Законът за радиото и телевизията трябва да гарантира независимост от всякакво политическо вмешателство. В противен случай обществените медии се връщат към статута на държавни.

Чуйте повече по темата от разговора на Милена Воденичарова с Диана Андреева-Попйорданова в звуковия файл!

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!