Вторник, 6 октомври

Избрано от програмата

от 0.15 до 0.30 часа
Радиоколекция
"Сидхарта" от Херман Хесе – 17 част

от 0.30 до 2.00 часа
Среднощен радиоекспрес
Водещ: Александър Янев

от 2.00 до 3.00 часа
Музиката, която обичам
Водещ: Людмил Фотев
Музиката, която обичам през октомври започва с обещаните изпълнения на пианиста Джон Батист. "Пиано серии" –  с втората и третата им части – Моцарт и Монк.

от 3.00 до 5.00 часа
Еврокласик ноктюрно
Записи от международния музикален радиообмен

от 5.00 до 5.30 часа
Музика на народите
Блуграс и кънтри от САЩ и Канада. 

от 5.30 до 6.00 часа
Българска народна музика
Концерт

от 6.07 до 6.50 часа
Музика за събуждане
Концерт

от 6.50 до 7.00 часа
Ранобудно петленце
Героите разказват. Братя Грим. Автор: Виктор Чулев

от 7.20 до 8.00 часа
Детското.БНР
"Приключенията на Пинокио" от Карло Колоди – 2 част

от 8.06 до 10.00 часа
Нашият ден
Водещ: Нина Цанева
• Културен компас: анонс на предстоящи културни събития
• Темата на деня: За историята на връщането на тленните останки на цар Самуил 1000 години по-късно, за дипломатическите усилия, стоящи зад този акт и за смисъла му днес. Събеседник: проф. Людмил Вагалински.
• Разговорът: С жителите на село Мандрица, Ивайловградско, съхранили автентичния си албански език: за българо-албанските културни и исторически връзки.
• Евранет

от 10.05 до 11.00 часа
Време за наука
Водещ: Василена Мирчева
• В рамките на 37-те дни на японската култура в България ще се проведе демонстрация на японската традиция ашию – минерални топила за крака. Какво представлява ашию разказва арх. Надя Иванова Ямазаки, която прави сравнително изследване на минералните бани в японската и българската традиция.
• Българската фондация биоразнообразие връчва за 15-и път Годишните награди за биоразнообразие и климат – повече за събитието разказва Радостина Ценова.

от 11.00 до 12.00 часа
БНР топ 20
Редактор: Диляна Трачева
Класация за български песни

от 12.20 до 14.00 часа
Артефир
Водещ: Таня Димова
• "Физика на тъгата" с премиера на сцената на Народния театър "Иван Вазов" – разговор с режисьора Йерней Лоренци и част от актьорите.
• IV Международно акварелно биенале в София – разговор с художничката Лили Владимирова от галерия "Нюанс".
• Жени и Иван Лечеви за първата премиера за сезона в Малък градски театър "Зад канала" – "Скакалци" от Ст. Л. Костов.
• Българските екранизации в програмата на Синелибри 2026 – разговор с директора на фестивала Жаклин Вагенщайн.
• Античната трагедия "Вакханки" в Зала 1 на НДК – разговор с актрисата Александра Свиленова.

В 14.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини

от 14.08 до 15.00 часа
Класично и романтично – Музикални писма
Водещ: Мая Стоянова
Следобеден концерт по желание на слушатели.

от 15.10 до 16.30 часа
Ефир знание: За думите
Водещ: Венета Гаврилова
• Каква ще е темата на Единайсетите българистични четения на Центъра по българистика към Мелитополския университет, Украйна – доц. Красимира Колева, лекторка по български език, литература и култура.
• Военна лексика в речника на институциите, всекидневието и злободневието – Диана Боримечкова.
• Игрословица: игра със слушателите с въпроси от областта на езика.
• Всичко за образованието: Второ издание на форума "Лидери в образованието" на фондация "Заедно в час" – основни теми и лектори – Гергана Ефремова, Диана Банкова.

от 16.30 до 17.00 часа
Ефир знание: Радиоенциклопедия
Водещ: Николета Атанасова
Диктаторите на 20 век в Европа – Епизод 1: Низините излизат на сцената
Светът векове наред разказва по различни начини и през различни имена все една и съща история – тази за: "Завземането на властта с всички средства и на цената на милиони човешки животи", историята за едноличното управление и извънредната влас, "упражнявана безконтролно – диктатура."
По Земята столетия наред са стъпвали всякакви тирани – безскрупулни убийци, яростни  завоеватели, жестоки кървави палачи. Но до началото на Двайсти век светът сякаш е бил пожален от това на един континент в рамките на няколко десетилетия да маршируват: "черноризците" на Бенито Мусолини, "кафявите ризи" на Адолф Хитлер или напоените с алена кръв парцаливи рубашки на болшевиките на Ленин.
Цикълът от четири епизод "Диктаторите на 20 век в Европа" разказва как през изминалото столетие Европа събира в себе си толкова много диктатори, че континентът се оказва тесен за амбициите им. Те го разкъсат няколко пъти,  прекроят го след Втората световна война и убиват хора, дори и след смъртта си. А когато векът наивно реши, че ги е изпратил в домовете им, след гибелта им и ги е превърнал спомен и урок след падането на Берлинската стена, десетилетия по-късно – днес светът ще разбере, че наивно се е лъгал. Те са още тук – водят войните си, разрушават Европа за пореден път и никой не знае как всичко това ще завърши.
Епизод 1: "Низините излизат на сцената"
Изгражда представа за времето след края на Първата световна война на излъганите, обезсърчени общества. Безработица, инфлация, лични загуби, осакатени хора, които влизат в обществото, погубени идеали. "Човешкият живот е девалвирал – убивал си и до теб си виждал мъртъвци, насилието става обществено приемливо и това е нов феномен." На този фон се "раждат" доктрините на фашизма, националсоциализма и на болшевизма. Старият свят, този на "Бел епок", на рицарските правила за живеене, на "цивилизацията на нравите" се разпада не само в Ленинова Русия, но и в Италия на Мусолини и Германия на Хитлер. Най-радикалните движения на Стария континент "се превръщат от утопия в реалност" и "революцията с кърваво насилие става примамлива."
Но по-важният въпрос е, как те успяват да убедят масите и обществата да им повярват, че "отстраняването на парламентарната демокрация и установяването на открита диктатура  е онова лепило, от което гражданите имат нужда". Това се случва и във фашистка Италия, и в хитлериста Германия, и в болшевишка Русия. Едноличната власт на вожда е доминираща. Решенията са само негови и те се налагат през "овладяна полиция, страх, репресивни действия, създаване на паравоенни структури, функцията на армията се поема от тайна полиция, започва масово следене и контрол. И всички тези структури са работнически –  така низините излизат на сцената". Така, през идеята за тотален контрол са подчинени живота, а и мислите на хората. Но диктатурите, особено съвременните винаги "имат нужда от съгласие на обществата", които са управлявани по този начин. "Двайсти век изобрети една непозната дотогава диктатура – тоталитарната", която не може да мине без мобилизация на масите. Тези диктатури не биха били възможни без появата на такова средство за масово осведомяване каквото е радиото, което позволява на тоталитарния диктатор "пряко да се обръща към масите." 
Как радиото се превръща "от културен институт в инструмент на политиката", как работят тайните полиции и защо това са така наречените "униформени общества", слушайте в Първи епизод "Низините излизат на сцената" от цикъла "Диктаторите на Двайсти век в Европа".
Музиката, специалните ефекти и звуковия дизайн  в четирите епизода на цикъла са авторски. Композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михайл Михайлов.

В 17.00 часа – програма "Христо Ботев" – Новини

от 17.08 до 18.00 часа
Какво се случва
Водещ: Яна Пункина
• Има ли фотографската общност в България нужда зад нея да застане институция и как се развива фотоизкуството у нас - разговор с Надежда Павлова.
• Моята история, моята тема: кураторката Илинка Чергарова отваря ново пространство, за да създаде връзки между различните сцени и поколения в изкуството.

от 18.30 до 19.30 часа
Жива вода – Класация "Надпяване"
Водещи: Ивайло Маджаров, Юлия Гатдерова
Представяне на произведенията, участващи в класацията за месеца

от 19.30 до 21.30 часа
Музикалните вечери – Студио "Музика"
Водещ: Мария Вълчанова
На 6 октомври предаването "Студио музика" поставя началото на нова постоянна поредица, озаглавена "На този ден през вековете", която периодично ще запознава слушателите, както с добре известни, така също и с по-малко познати творци, родени или завършили земния си път на датата на съответното предаване, или на значими дати в съответната седмица, в която то се излъчва, независимо дали става дума за кръгли годишнини или не. В първия брой на новата поредица представяме в концертен вариант някои от европейските композитори, родени тъкмо на 6 октомври през различните епохи, като Уилям Ръсел, Борис Мерсон, Карол Шимановски… 

от 21.30 до 23.00 часа
Аларма
Водещ: Хелиана Велинова
Креативността в ерата на изкуствения интелект и четвъртото издание на CreaTech Summit South-East Europe 2026, което ще се проведе на 16 октомври в "Топлоцентрала" в София.
В студиото са Деница Досева, мениджър на CreaTech Bulgaria, Зак Захариев от Big Bite Records, Яна Попова от OURHOOD, адвокат Емил Лукаев от Kanev Lukaev и режисьорът, сценарист и продуцент Йордан Михайловски. Разговаряме за мястото на човешката креативност в ерата на AI и за това как новите технологии навлизат в различни творчески сфери. Гостите разказват за собствената си работа и представят част от това, което са подготвили за CreaTech Summit – от специалното звуково преживяване с Dolby Atmos и инсталацията The Ritual of Becoming до правните въпроси около AI и авторството и новите възможности за създаване и разказване на истории чрез киното и технологиите.

от 23.00 до 24.00 часа
Музика преди полунощ – Животът в джаз
Водещ: Михаела Колева
Класиката и джаза се описват като отделни музикални светове, но границата между тях понякога не е толкова ясна. Така се оформя междинна жанрова територия, която изисква своята самостоятелност. Артисти като Клод Болинг, Ларс Даниелсон, Джордж Гершуин и Хюбърт Лоус доказват, че тази самостоятелност е утвърдена.