Алена Вергова с първата си голяма филмова роля

Има роли, които идват като възможност, и роли, които идват като изпитание. Понякога границата между двете е само един кастинг, в който трябва да забравиш страха и да се оставиш на въображението. За Алена Вергова този момент вече е зад гърба ѝ. Предстои ѝ първата голяма филмова роля – и заедно с нея онова особено усещане, че нещо започва, но все още не знаеш докъде ще те отведе.

Алена ще влезе в главната роля в новия пълнометражен филм "Дълговете на инспектора" на Теодора Маркова. За режисьорката това е дебют в пълнометражното кино. Кастингът започва с притеснение, шина на ръката и въображаемо шофиране, но завършва с новина, която актрисата определя като "огромно нещо". Дори сценарият идва към нея по необичаен начин – като подарък за рождения ѝ ден.

"Страшен кеф. Изключително много се вълнувам", казва тя, но зад ентусиазма стои и отговорността да изгради образ, който все още не познава. Алена не твърди, че е намерила своя метод. Тръгва от себе си, от дадените обстоятелства и от въпроса как би реагирала, ако се окаже на мястото на героинята. Най-големият ѝ враг обаче е самонаблюдението – онова постоянно връщане назад, което кара актьора да мисли дали е достатъчно добър, вместо просто да бъде в момента.

Може би затова един от най-важните уроци, които носи от академията, е и най-простият: да не се страхуваш да сбъркаш. Проф. Ивайло Христов ѝ е казвал, че времето за грешки е сега, но Алена вече разбира, че вероятно никога не преставаш да учиш именно през тях. От него тя пази и друга фраза: преди да бъдеш добър актьор, е важно да бъдеш добър човек.

Това разбиране за професията се пренася и в музиката. Алена пише текстове, пее и свири на китара, но категорично не иска музиката да измества актьорството. Нарича я "ДДС към актьорството" – допълнение, което ѝ позволява да казва онези прости неща от живота, които понякога не успяваме да кажем на глас.

И тук разговорът естествено стига до страха от чуждото мнение. До премълчаното, което не изчезва, а остава. До самите нас като най-строгите съдници на собствените ни действия. Алена признава, че и тя често премълчава, че и на нея ѝ е трудно да спре самокритиката. Но знае и нещо друго – че човек има нужда от малък кръг хора, пред които може да бъде истински себе си.

Тя говори откровено и за фамилията Вергова – за неизбежното доказване, когато си дете на известен актьор, и за абсурда да се поставя под съмнение правото на човек да избере същата професия. Благодарна е, че е дъщеря на баща си, но иска да върви по своя път. И може би точно тук се появява най-точната ѝ формула: "По-добре да не ни харесват за това, което сме, отколкото да ни обичат за това, което не сме."

Алена не крие, че трудно стои на едно място. Иска да има повече време, защото винаги има още нещо за правене – още една песен, още една роля, още нови пътища, по които да поеме. Последното нещо, което е направила за първи път, е да пее на една сцена с Нина Николина – изпълнителката, на чиято песен "Ти" е проходила като дете.

Целия разговор на Таня Димова с Алена Вергова може да чуете в звуковия файл.