Особености на българския военен професионален говор

Замисляме ли се колко от думите, които днес ползваме във всички сфери от живота, всъщност идват от бойното поле, иначе казано, първоначално са били военна лексика. Като заемката "авангард", например, която буквално означава "предна стража", "преден отряд", който се движи пред основните сили на армията, за да я охранява и да проучва пътя. Или "защитавам", "защита", в основата на които е старобългарската дума "щитъ" – средство за предпазване по време на битка. Да не говорим за атаките, сраженията, боевете, които водим по всички фронтове.

Войната винаги е била част от живота на племена, народи и държави и за съжаление събитията от последните години ни показаха, че тя не е забравено минало и за нашия континент. Военната тематика влезе в центъра на общественото внимание, по-често чуваме и се вслушваме в това, което говорят професионалистите от военната сфера. Така до широката публика достигат някои термини, но и особености в изказа на военните хора.

Като всяка специализирана или професионална общност, военната има свой специфичен говор. Той обаче не е монолитен и също като "цивилната" реч и дори в по-голяма степен, се променя в пряка зависимост от обществено-политическите събития.

За различните функционални и стилистични пластове на българския военен професионален говор, за етапите, през които той минава под влияние на други езици, за ролята на армията в усвояването на българския книжовен език в следосвобожденския период на страната ни в предаването "За думите" разказва д-р Диана Боримечкова, преподавателка във Военната академия "Георги Стойков Раковски" в София.

Целия разговор на Венета Гаврилова с д-р Диана Боримечкова можете да чуете в звуковия файл.