Мария Касимова-Моасе за "Око": Аз наистина живях с тези героини

Мария Касимова-Моасе разговаря в ефира на "Нашият ден" за новия си роман "Око" и историите, които живеят по-дълго от своето време. Книга за паметта, за хората, които оставят следа след себе си, и за невидимите нишки между миналото и настоящето.

Заглавието идва от самата книга. "Аз разказвам историята и накрая тя си казва как да се казва." Касимова-Моасе минава през различни идеи, но се връща към предложението на Захари Карабашлиев романът да се казва просто "Око". "Всеки би могъл да разсъждава върху метафоричното значение на тази дума и дори върху графичното ѝ изписване."

Още след "Балканска рапсодия" тя знае, че има още какво да разкаже. Мириам трябва да проговори, а покрай нея и другите жени около Хаалим - малкото момченце от "Балканска рапсодия", което в "Око" е голям мъж. "Не знаех точно как, но знаех, че ще е нещо по-голямо като обем, защото няма как да е просто бележки или разказ."

Авторката уточнява, че това не е документален роман. Истории на прототипите са ѝ разказвани с по три изречения, от които тя е направила история и е задълбочила детайлите.

"Аз сядам като на работно време да пиша, защото иначе талантът ти става просто лош навик, ако не го подкрепиш с работа." На следващата сутрин чете написаното и редактира, но не се връща десетки или стотици пъти към него.

Труден за описване е епизодът, в който малката Миха усеща притеснителния интерес на възрастен приятел на семейството, но не може да го дефинира. "Но това, че нещо е гадно, не означава, че не трябва да го напишеш."

В романа присъства и личното преживяване, през което писателката и малката ѝ дъщеря са минали - също причина той да се казва "Око".

"Аз наистина живях с тези героини и това беше абсолютно необходимо за мен", казва Касимова-Моасе. "Ние влизаме в това вълшебство непрекъснато, излизаме от него, разказваме, мислим в разкази."

Чуйте разговора на Светослав Зеленски с Мария Касимова-Моасе в "Нашият ден".