Все още няма метод за прогнозиране на земетресенията

На 8 октомври световната общественост отбелязва Международния ден за намаляване на опасностите от стихийни бедствия. Това са явленията, които човекът не може да контролира, но водят до значителни човешки и материални загуби. Такива са вулканичните изригвания, земетресенията, наводненията, лавините, тропическите циклони. Размерите на щетите, причинени от тези бедствия обикновено зависят от подготовката на хората и способностите им да реагират адекватно в кризисни ситуации. Това е поводът днес в предаването "Следобед за любопитните" да гостува проф. Емил Ботев от департамент "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

"Територията на България е една от най-сеизмичните в рамките на Югоизточна Европа. Ние сме една част от Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, който преминава през цяла Европа, като започва от Алпите и стига до Хималаите, където наскоро имаше такива природни бедствия с катастрофален характер – в Непал имам предвид.

У нас на първо място по сеизмична опасност е Югозападна България, където и движенията на земекорните блокове на земната повърхност са най-големи, относително за нашата територия. Това е така наречената Струмска сеизмична зона и по-конкретно Крупнишкото сеизмично огнище, известно с едни от най-силните земетресения в рамките на земната кора за цяла Европа. Земетресението там е станало преди стотина години – 1904 година.

Софийската сеизмична зона не е от най-високо сеизмичните. Преди нея по сила на реализираните земетресения до момента е Пловдивската сеизмична зона или ние я наричаме Маришка, доколкото там земетресенията са разположени в Чирпан, Поповица и Първомай. По-силни земетресения също стават и в Североизточна България в района на Шабленската сеизмична зона – близо до Калиакра – земетресение 7.2 през 1901 година. Можем да отбележим и Горнооряховската сеизмична зона, където също е имало земетресение с магнитуд – 7. За периода 1901-1928 година, стават 6 земетресения с магнитуд – над 7. Това са много силните или разрушителни земетресения.

В момента с най-голям потенциал и най-висока сеизмична активност, а тя реално е микросеизмична, без наличие на силни земетресения е Югозападна България – Струмската сеизмична зона.

Много години отне на научната общност да се подготви метод за прогнозиране на земетресенията. През 1975 година бе прогнозирано едно катастрофално земетресение с магнитуд над 8, което се случи в Китай. Тогава ръководството на китайския град Хай Чо, евакуираха населението, след прогноза за очаквано силно земетресение. Малко по-късно земетресение имаше и хората, които не бяха напуснали града – загинаха. Тогава реално китайците оповестиха техния подход за предварително прогнозиране на земетресението, където се включва и самото население. По-късно, през 1976 година, в съседство на този град се случи още едно земетресение таншанското, при което по официални данни загиналите бяха 250 000 човека, а според външни наблюдатели загиналите бяха над 500 000. За това може да се каже, че няма метод, който категорично да се приеме за работещ за всички сеизмични зони. Наистина за момента няма научно доказано работещ метод за прогнозиране на земетресенията, въпреки че непрекъснато се работи. Дори ние сме направили няколко успешни ретро-прогнози" – разказа в предаването "Следобед за любопитните" проф. Емил Ботев.

Целият разговор на Ани Костова с проф. Емил Ботев можете да чуете в звуковия файл.