Плачковци – градът с вековен дух и живи читалищни традиции

Миналото на Плачковци съществува от повече от шест века, като корените му са дълбоко преплетени с ключови събития от българската история. Още през 1190 г. в непосредствена близост се провежда знаменитата Битка при Тревненския проход, в която цар Иван Асен I разгромява византийската армия на Исак II Ангел.

Според най-популярната легенда за възникването на селището, историята му започва след падането на Търновград през 1393 г. Тогава търновски бежанци търсят спасение по старите римски пътища в Балкана. Сред тях е бай Слав от с. Плаково, който се заселва със семейството си в днешната местност Черно Плачковци. С течение на времето родът му се разраства, а съседните жители започват да ги наричат "плаковчаните", откъдето произлиза и днешното име.

През вековете на османското владичество мястото се развива като сбор от планински колиби, чиито жители се препитават с пасищно животновъдство, горски поминък и прочутия за региона тревненски занаятчийски майсторлък. Истински разцвет в по-новата история на селището носи изграждането на трансбалканската планинска железница, която свързва Северна и Южна България и превръща гара Плачковци в стратегически и икономически център.

След Освобождението селището преминава през различни административни промени. В новата история на страната Плачковци официално получава статут на село през 1961 г., а през 1969 г. е обявено за град, обединявайки около себе си 14 околни малки махали и села. Всички тези исторически пластове — от средновековните битки и възрожденския дух до индустриалния подем на железницата — оформят уникалния характер на Плачковци, за който днес с гордост разказват неговите читалищни дейци и жители.