Познание

Новина

България вече има свой професионален радиотелескоп

LOFAR-BG е не само първата станция от мрежата в Югоизточна Европа, но и най-южната и най-източната станция на международния телескоп LOFAR.

неделя, 11 октомври 2026, 14:50

България вече има свой професионален радиотелескоп

СНИМКА: личен архив на Антоанета Антонова

Размер на шрифта

Успешно приключи изграждането на двете антенни полета и прилежащата инфраструктура за LOFAR-BG – първият професионален радиотелескоп на България, част от пан-европейската мрежа на радиотелескопа LOFAR. Проектът бе реализиран в резултат на международно сътрудничество между Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към Българската академия на науките, компанията AstroTec Holding B.V. и Нидерландският институт по радиоастрономия (ASTRON). Съоръжението, разположено в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен, ще бъде 53-тата станция в европейската мрежа и първата в Югоизточна Европа. Предстои финалният етап от процеса – пълната сертификация на станцията и началото на научната дейност, което се очаква в началото на 2027 г. По този повод на предаването "Следобед за любопитните" гостува доц. Антоанета Антонова, която от 2019 година работи в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория в БАН.

Доц. Антоанета Антонова

Доц. Антоанета Антонова

СНИМКА: Ани Костова

"Това е радиотелескоп, което означава, че през него не може всеки да погледне, както всеки вероятно си представя като стане въпрос за телескоп. Радиотелескопът регистрира радиоизлъчване, което е част от електромагнитния спектър и част от видимата светлина т.е. той работи на по-ниски честоти от видимата светлина и на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от земята в радиодиапазона.

С изграждането на радиотелескопа ние отваряме едно ново поле за българската астрономия и предоставяме нови възможности за развитие на младите хора в областта не само на астрономията, но и на новите технологии, защото този радиотелескоп е момент от европейска верига от 56 подобни станции, разположени в 9 европейски държави. Той генерира неимоверно количество данни, които трябва да се съхраняват и обработват т.е. по тези проекти работят не само астрономи, но и инженери и компютърни. През миналия месец бяха направени софтуерните тестове за работа на радиотелескопа. Той е оборудван с най-модерната техника в момента.

Начало на изграждането на LOFAR-BG

Начало на изграждането на LOFAR-BG

СНИМКА: личен архив на Антоанета Антонова

Като най-отдалечена станция в мрежата, тя осигурява най-дългите базови линии за LOFAR и открива нови възможности за радиоастрономия с висока разделителна способност. LOFAR-BG е не само първата станция от мрежата в Югоизточна Европа, но и най-южната и най-източната станция на международния телескоп LOFAR. Благодарение на своето местоположение, тя разширява най-дългата базова линия на мрежата до около 2500 км, което ще допринесе за значително подобряване на ъгловата разделителна способност и качеството на изображенията, получавани от телескопа. Той най-вероятно ще работи от началото на следващата година.

България вече има свой професионален радиотелескоп

СНИМКА: личен архив на Антоанета Антонова

Проектът LOFAR-BG се финансира по линия на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027 г.), координирана от Министерството на образованието и науката. Проектът се изпълнява от национален консорциум, включващ ИА с НАО (координатор), Техническия университет - София (катедра "Радиокомуникации и видеотехнологии"), Софийския университет "Св. Климент Охридски" (катедра "Астрономия") и Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (катедра "Физика и астрономия"). България е член–съосновател на LOFAR ERIC, разказа в предаването "Следобед за любопитните" доц. Антоанета Антонова.

Целия разговор на Ани Костова с доц. Антоанета Антонова можете да чуете в звуковия файл.

България вече има свой професионален радиотелескоп

СНИМКА: личен архив на Антоанета Антонова

Доц. д-р Антоанета Антонова работи в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН към Българска академия на науките от 2019 г. Научните ѝ интереси са в областта на радиоастрономията, звездната активност и изследването на маломасивни звезди и кафяви джуджета. Работи по международни проекти, свързани с наблюдения в радиодиапазона и оптичната област и изследване на магнитната активност на звезди. През 2008 г. защитава докторска степен в Queen’sUniversityBelfast. Преди да се присъедини към Института по астрономия, е преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски", където води курсове по астрономия и радиоастрономия. Тя е и член на Управителния съвет на Европейския астрономически съюз и бивш председател на Съюза на астрономите в България, като активно участва в развитието и популяризирането на астрономията в България.

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!