Театърът в Лиеж откри сезона с "Макбет"

Създадена през 1847 г. за Театро дела Пергола във Флоренция, десетата опера на Джузепе Верди "Макбет" бележи първата среща на автора с творчеството на Уилям Шекспир. По-късно композиторът ще адаптира други негови произведения в късните си шедьоври "Отело" и "Фалстаф". Кралската опера на Валония закри миналия сезон с постановка на "Отело" с участието на именития тенор Лучано Ганчи, а през септември Театърът в Лиеж откри сезона с "Макбет" в зрелищна сценична реализация на Стефано Пода.

За разлика от повечето опери от романтичната епоха в "Макбет" няма любовна интрига, любовта не е движеща сила на действието. Съюзът на Макбет и Лейди Макбет вече е утвърден преди началото на операта. Тяхната връзка не е доминирана от обич и лирични чувства, а от амбиции за власт. Съюзът им е тъмен, ирационален,  прогнил . Мрачна, готическа атмосфера тегне над операта. След като убиват стария крал Дънкан, животът на двамата главни герои се превръща в кошмар от безсънни нощи, неспирни видения, планове за нови убийства с цел да се задържат на всяка цена на власт.

Постановката на "Макбет" в Лиеж е дело на Стефано Пода. Оперните любители свързват името на италианския режисьор най-вече  с новаторската, футуристична продукция на " Аида", реализирана в Арена ди Верона през 2023г. , за стогодишното издание на фестивала. А зрителите в Лиеж познават Пода с постановките на " Фауст" на Гуно и " Хофманови разкази" на Офенбах. В "Макбет" Стефано Пода създава не само режисурата, но и декора, костюмите, осветлението и дори хореографията. Верен на своя творчески почерк и сега режисьорът използва внушителен декор – огромен, вертикален, бял лабиринт. Една съвкупност от хаотично разположени стъпала, издигащи се във всички посоки, водещи до тайни врати, коридори. Тези преплетени пътеки са без ясна посока, те сякаш олицетворяват самоцелния стремеж за власт, който не води до никъде. Вертикалният лабиринт е съставен от безжизнени човешки тела, вкаменени жертви на тираничното управление на Макбет. Сценичната картина е решена предимно в черно и бяло. Осветлението е използвано майсторски в унисон с драматичното действие.

Костюмите са проектирани в енигматичен, мистериозен стил. Вещиците са водещата нишка в постановката. Според режисьора в тях рефлектира дионисиевият , нелогичен аспект на човешката природа. Този свръхестествен елемент е изразен чрез движещата се маса. Група танцьори често съпровождат основното действие, а в ключовото трето действие те имат водеща роля. В Лиеж бе включена цялата балетна музика, която Верди написва за втората редакция на " Макбет" за Париж през 1865г..В интересната, съвременна хореография блеснаха четиринайсет талантливи балетисти. Зрелищна постановка, която има универсално послание , тя не може да бъде поставена в дадена епоха и по-скоро хвърля поглед към бъдещето.

Изпълнителският състав бе на много високо ниво, впечатленията ми са от спектакъла на 22 септември.

В централния образ на Макбет се представи невероятният Лука Микелети, един завършен певец-актьор. В портретирането на героя се усети не само безскрупулната тираничност на монарха, но и неговата уязвима, изпълнена с колебания и угризения натура. Микелети притежава много богат, изразителен баритонов глас, обагрен от хубав тембър, допълнени от сигурна вокална техника и усет за Вердиев стил. Певецът изгради впечатляващо драматичната сцена с видението на мъртвия Банко, както и голямата втора среща с вещиците. Зрителите в Лиеж дочакаха последната картина на операта за да чуят голямата ария Pietà, rispetto, amore, поднесена от Микелети с дълги дъхове, хубаво легато и майсторско фразиране. За мен това бе безспорният връх на целия спектакъл. Интересно е, че Лука Микелети започва артистичната си кариера като театрален актьор и режисьор . Паралелно с това той взема уроци при тенора Марио Маланини и дебютира чак на 32 години като Ескамилио в Каляри, след което последва и Яго. През май тази година баритонът изпълни ролята на Макбет и в Торино под палката на Рикардо Мути.

В трудната партия на Лейди Макбет се изяви полско-американското сопрано Ева Пьонка. Тя изгради ярък образ на манипулативна, безмилостна жена, олицетворяваща разрушителната сила на човешките амбиции. Пьонка пя с голяма лекота на звукоизвличането като демонстрира завиден гласов обем със събран, пробивен вокал оцветен от тъмен, метален тембър. Сопраното изпълни с необходимия  авторитет двете първи арии на Лейди Макбет. Трънливата теситура на наздравицата също не бе проблем за Пьонка. А в знаменитата сцена на сомнамбулизма певицата тушира гласа си и с палитра от нюанси, изобрази блуждаещия разум на героинята. По-рано тази година Ева Пьонка се изяви като Турандот на сцената на Миланската скала.

Джанлука Бурато изпълни ролята на Банко с импозантен, резониращ, дълбок бас. Певецът изпя великолепно Comedalcielprecipita, една от най-любимите Вердиеви басови арии. По-скромен като обем бе гласът на Матео Дезоле като Макдъф, но младият, лиричен тенор моделира много стилно арията в четвърто действие.

Солиден бе и приносът на хора на Операта в Лиеж в една отговорна и богата партия. Чудесно прозвучаха женските хорове на вещиците както и прочутия хор на шотландските бегълци.

Цялото представление бе в сигурните ръце на Джампаоло Бизанти, опитен, утвърден Вердиев специалист. Диригентът използва умерени, последователни темпа с безупречен баланс между солисти, хор и оркестъра, който бе в отлична форма. Внушително прозвучаха ансамбловите финали на първо и второ действие.

Публиката в Лиеж видя един запомнящ се спектакъл във всичките му компоненти. Зрителите възнаградиха участниците с почти десетминутни аплодисменти.