Васил Попов и пътят на историите от книгата към екрана

Когато започва да пише "Мамник", Васил Попов трудно си представя, че историята може да се превърне в телевизионен сериал, реализиран в България. Макар първоначалното му желание да е да се занимава с кино, пътят му минава през екологията, фотографията и литературата. Днес "Мамник" вече има няколко живота – като аудиосериал, книга и телевизионна екранизация.

Попов винаги е мечтал да види историите си на екран, но в началото е смятал, че жанров сериал с чудовища и специални ефекти трудно би могъл да бъде реализиран в България. Опитът с "Мамник" променя представите му за възможното. Самият той участва и в сценарния екип на сериала, като работи по сценариите на няколко епизода. Така преминаването от литературата към екрана се оказва не само среща с различна публика, но и възможност да погледне собствената си история през чуждото въображение.

За Васил Попов е важно една екранизация да не бъде механично пренасяне на написаното.

"За мен винаги като автор е било интересно по-скоро да видя чуждия прочит", казва той.

Когато историята напусне страницата, тя започва да живее по свои правила. Понякога решенията на снимачната площадка се разминават с първоначалните му представи, но това не означава непременно загуба. Напротив – чуждият прочит може да открие нещо ново в познатия сюжет. В литературата има повече пространство за вътрешните преживявания на героите, докато екранът изисква различен ритъм и по-бързо действие. Затова промените са неизбежни, стига да съхраняват същността на историята.

Показателен е и начинът, по който читателите приемат света на "Мамник". Те създават собствени образи на съществата, рисуват ги и дори ги моделират в три измерения. Понякога споровете им се отнасят до привидно дребни подробности, но именно това е знак, че историята е станала важна за тях. За писателя липсата на разговор би била по-неприятна от критиката.

Според него успехът на "Мамник" се дължи и на срещата между различни жанрове – фентъзи, история, любовна история, хумор и хорър. Но отвъд жанровите определения стои желанието читателят да преживее нещо истинско.

"Аз искам да накарам хората да чувстват нещо", каза още Васил Попов.

А българският фолклор предлага богат свят от образи, страхове и легенди, които могат да бъдат разказани по съвременен начин, без да се превръщат в псевдопатриотична украса.

Следващите заглавия от света на "Мамник" – "Лехуса" и "Аждер" – също могат да намерят път към екрана, макар засега работата по тяхната екранизация да не е започнала.

Междувременно Попов има и друга история, замислена първоначално като сериал. Актьорът Захари Бахаров проявява интерес към продуцирането на проекта, който получава финансиране от БНТ, но до този момент не е стигнал до реализация. По-късно авторът превръща идеята в роман, който предстои да излезе.

Връзката между различните изкуства присъства и в отношението му към фотографията. Преди да се посвети на писането, Васил Попов работи като фотограф, а за него и снимката, и книгата запазват отпечатък от определен момент в живота. Както един пейзаж може да бъде видян различно от различни хора, така и една история се променя според човека, който я възприема. Самият автор също не би могъл да напише "Мамник" по същия начин днес – защото междувременно и той се е променил.

Сред книгите му е и "Пермафрост", чието действие се развива в Антарктида. За да изгради света на романа, Попов проучва мястото, а впоследствие го посещава и на живо. И за тази история е имало интерес от продуценти, макар евентуалната екранизация да поставя сериозни технически и финансови предизвикателства.

От страницата към екрана, от въображението на автора към това на читателя и зрителя – историите на Васил Попов продължават да търсят нови форми на живот.

Чуйте целия разговор на Таня Димова с Васил Попов в звуковия файл.