Посланията на нобеловите речи

Колко са важни посланията на нобеловите речи, остават ли във времето, каква допълнителна стойност придава високата трибуна на нобеловите награди, коментира в студиото на "Какво се случва" доц. Валерия Кардашевска, преподавателка по сценична реч и ораторско майсторство в катедра "Реторика" на НАТФИЗ.

"Това е една много висока трибуна и със съвременните технологии носителите ѝ имат възможност да се обърнат наистина към много хора и да достигнат до почти всички страни в целия свят. Това е огромна отговорност, защото е признание за всеки един от тях. Те получават Нобеловата награда, тя остава част от тяхната биография и тази на държавата им. Но речта, която произнасят, е нещото, което може да остане в паметта на хората – казва доц. Валерия Кардашевска – Хубава мисъл или красива фраза може да заплени човек и да го накара да потърси, да се разрови, да изслуша тази реч. Авторът е много важен, той поема отговорността. Те имат възможност със своя авторитет да застанат и да отправят много силни послания."

Според доц. Кардашевска много нобелови лауреати поставят силни акценти в своите речи. По своята същност това е банкетна реч, която трябва да съдържа  и благодарности, и личен пример, но най-важното е идеята. Може да съдържа и политически послания, като например речта на Уилям Фокнър от 1950 година, която е произнесена по времето на Студената война.

"Най-хубавото е, че те изразяват своята позиция. Има два вида речи – едната е банкетната реч, а другата е лекцията, която е по-обемна, засяга постиженията на лауреатите, фокусира се върху усилията им и повода да получат тази награда" – казва доц. Кардашевска.

Целия разговор на Мариана Ганчева с доц. Кардашевска в "Какво се случва"