100 километра свобода: Алаа, за когото движението вече не е бягство

Когато е на шестнайсет, Алаа Хадид започва да кара колело от Трявна до Велико Търново и обратно. За страничeн наблюдател това е необичайно. Дете без възрастен, който да го води, кара почти сто километра с повече от осемстотин метра изкачване из горите на Стара Планина. Всяка събота. Още повече, че няколко месеца по-рано той за първи път се е качил на велосипед.

За самия Алаа обаче по-необичайното е друго: за първи път движението не е необходимо. Войната в Сирия започва, когато той е на една годинка. Тя взема и двамата му родители. В живота му пътят е нещо, което ти се случва, а не нещо, което избираш. Да пътуваш, за да се предизвикаш, за здраве, по желание? Това е ново.

Гора вижда за първи път, докато прекосява границата с България. Тогава тя е тъмна. Клоните на дърветата висят грозно. Сенките са дълбоки. Звуците са нови. В началото гората е неизвестност.

Дни по-късно неизвестността започва да се повтаря. И това променя нещо.

Година след пристигането си в България, Алаа се озовава в дома на Лили и Младен Недялкови, първото българско приемно семейство, което се грижи за деца бежанци. За първи път се качва на колело. Научава се сам. С велосипеда идва възможността да тества обещания като "свобода" и "безопасност."

Лили и Младен дават на Алаа нещо безценно: ежедневие. Вечеря, училище, разговор, структура. Именно тези повторения създават очертанията на чувството за принадлежност.

Алаа все още очаква окончателно решение за хуманитарния си статут. Решението има две посоки. Едната води обратно към Сирия, където той се страхува за живота си. Другата му позволява да остане и да продължи това, което е започнал да гради тук.

Това е само част от историята, която Михаела Вачева разказва чрез първата си самостоятелна фотографска изложба "Ничия гора" в Културно пространство "Бобина" в София.

Михаела Вачева е документална фотографка, базирана между България и Съединените щати. По време на магистратурата си по журналистика от Университета в Калифорния, Бъркли, специализира във визуалното разказване на истории. Нейни фотографии и статии са публикувани в The Washington Post, The Wall Street Journal, Тhe Los Angeles Times, The New York Times, The San Francisco Chronicle, Der Spiegel, de Volkskrant, Le Monde и други издания по света.

През 2023 г. Вачева основава "Фотоработилница 66", курс по документална фотография за непридружени деца бежанци. Работилницата поставя фотографски инструменти в ръцете на децата, с които да разказват самите те за онова, което преживяват и наричат свое.

"Ничия гора" е изпълнена с подкрепата на Международната организация по миграция по проект "Повишаване на информираността и толерантността на обществото и подкрепа за интеграция" и е финансиран от Националната програма на Република България по фонд "Убежище, миграция и интеграция" 2021-2027 с финансовата подкрепа от ЕС.

Целия разговор на Светлана Вълкова с Михаела Вачева можете да чуете в звуковия файл.