Етика на купеното преживяване и детската игра

Днес можем да отидем в реален магазин, да седнем в ужкимския ресторант и да си поръчаме плюшени пържени картофки, тоест да си купим преживяване, а материалният носител играчката да е просто сувенир. В студиото е докторът проф. професор Стоян Ставру. С него започва редовната рубрика, съвместно начинание на "Умното предание" и секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология на БАН, "Часът на етиката". Поводът за гостуването е темата за комерсиализацията, етическите измерения на играчките и тяхното място във взаимодействията между родител и дете.

"Големият въпрос всъщност е защо имаме играчки, защо ги продаваме, каква е идеята на играчката? Идеята на една играчка – колкото по-неясна е функцията на една играчка, толкова по-голяма свобода тя предлага на детето и толкова по-голяма независимост може да развие то, тоест да експериментира с различни предназначения", каза Стоян Ставру.

Той уточни: "Или специализацията на предназначението и ритуализацията на ползването на играчките по някакъв начин се отразява върху работата на детето с тези играчки и въпросът е до каква степен това наистина има етически измерения. Другата промяна е свързана с комерсиализацията и с превръщането на тези наративи относно това как да ползваме играчките във, аз ги наричам, комерсиативи. На практика аз предлагам точно определен сценарий и казвам: това е, ако искаш купи си това, купи си и това. Тази комерсиализация върви с отнемането на независимостта, защото аз искам да те направя зависим от играчката и от цялата поредица."

Ставру подчерта: "Има една проекция на родителя, защото играчката е някаква форма на микрополитика от страна на родителя спрямо детето. Това са послания и това е част от правото на родителя да въздейства върху неговото дете. Родителят трябва да се опита да му осигури писта, по която то да се еманципира. Тази еманципация липсва при играчките. Играчките могат да бъдат използвани не само за някакви послания към децата, не само за взаимодействие между детето и родителя, но също така и за решаване на определени проблеми на самия родител."

"Около тези взаимодействия се натрупват огромни желания за осребряване. Действително тази комодификация на играчките, които принципно са били освободени от предназначение вещи, е една борба за вниманието на детето и за неговото отвличане от този неструктуриран свят. И все пак има съпротиви. Децата имат способността да се борят срещу тези фиксирани предназначения. Подкрепата на децата да се съпротивляват е важна част от функциите на добрия родител", допълни той

Чуйте разговора на Василена Мирчева с проф. Стоян Ставру във "Време за наука".