От първите дъски до днес: Българският скейтборд в изложба

Рубриката "Надпревара" на "Нашият ден" представя културни събития от Габрово и региона. Този път Маргарита Доровска разказва за изложбата "Skateable" в Център "Кристо и Жан-Клод" и историята на българския скейтборд.

"Преди да започна да се занимавам с Център "Кристо и Жан-Клод", аз бях директор на Музея на хумора и сатирата там в Габрово. Още в началото при мен дойде един - в скейта може да се говори с прякори, така че аз ще кажа Мирослав Пенчев - Вълчката. Дойде при мен и ми каза: "Абе ние тук имаме една самоделна рампа, която много искаме да я сложим на алеята пред Хумора". И оттам се заговорихме въобще за скейт в Габрово, за историята на скейта, за общността. И се оказа, че Габрово е един от силните градове, който в началото на 2000-те е имал много активна общност от карачи", разказа Маргарита Доровска в ефира на "Нашият ден".

"И започнахме да мислим какво и как може да се направи с развитието на Skateable в Габрово. Около три години проучвахме темата, правихме интервюта, търсихме документи, филми, фотографии. Аз изключително вярвам в това, че трябва да се работи с много, много различни аудитории, различни публики, и ние успяхме да изкушим, струва ми се, една много жива и много интересна, много атрактивна общност, защото карането на скейтборд е изключително атрактивно", допълни тя.

"Това е голямо предизвикателство - с изкуството и използването му. Тоест, от една страна е предизвикателство за това дали то наистина е използваемо, и това беше много ключово. Когато работихме и с Мария Налбантова, и с Хроме, ние въвлякохме в процеса скейтбордисти, които прегледаха техните проекти и дадоха съвет кое и как може да се направи, така че наистина да бъде караемо. Тоест, това да не бъде един жест на изкуството, който е неупотребим, той е мислен така, че да бъде функционален", обясни Доровска.

"Те не са по-малко интересни, по-малко концептуални и по-малко естетични от това, че са използваеми. И това е така един много хубав брак между утилитарното, използваемото и света на изкуството, който беше страхотно предизвикателство и за двете страни", каза тя.

"Мисля, че изкушихме някои хора за първи път да се качат на дъска. То не е никак лесно това", допълни Доровска.

"Изложбата е с отворен формат и тя продължава да събира истории и разкази. Тази история се пише и се дописва. Тя ще се появи съвсем скоро в книга, която ние подготвяме. Подготвяме и супер любопитна програма за края на изложбата - май месец", уточни тя.

Чуйте разговора на Димитър Ганев с Маргарита Доровска в "Нашият ден".