Мишел Фуко: Не ме питайте кой съм и не искайте да остана същият

За 100-годишнината от рождението на големия френски философ и неговото значение в световната хуманитаристика говорят в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Колева (философ, преводач, издател), както и проф. Стилиян Йотов (преподавател и преводач)

Модата "Фуко"

Антоанета Колева: Фуко е сред най-цитираните автори в социалните и хуманитарните науки и единствените автори, които го изпреварват в целия свят – говорим в научната сфера – това са теоретиците на съвременната физика, което е разбираемо. Много се радвам, че ти го нарече "философът Мишел Фуко", но всъщност той в България, колкото и да е странно, е известен като социолог. По образование е философ и психолог, по академична кариера е философ, пише страшно много книги, а сам иска да бъде наричан журналист. Защо обаче? Защото журналистът се грижи за деня. За случващото се днес, а пък точно това е мисията на философа според Фуко – да осмисля настоящата актуалност: какъв е този момент, в който ние живеем сега, как ние сме част от него и как това ни оформя. Според мен той е толкова, бих казала, нечовешки известен и популярен, и дори обичан... защото – може би професор Йотов ще ме подкрепи – той не просто работи в много сфери, той създава много сфери, които допреди него изобщо не са съществували като предмети на мислене и на изследване. Той разглежда философски (и всякак) болницата, болния, лудите, лудницата, затворниците, затвора, сексуалността. Мечтае да направи история на навиците и поведенията, сменящи се през епохите. И заедно с това живее един живот, който с едното си лице е в центъра на академичната елитарност, а с другото си лице е по границата на социално приемливото, което също е предизвикателство и образец за много хора, които се чувстват маргинални, чувстват се не много добре приети, не много успешни.

Проф. Стилиян Йотов: Когато говорим за известност и за цитиране, особено в наше време, когато цитиранията не са само в дебели научни книги и енциклопедии – благодарение на електронните средства цитатите нарастват лавинообразно – има една опасност да си представим, че Фуко е мода. Когато ние с Антоанета сме следвали в университета, за съжаление по това време Фуко почина, той беше считан като представител на така наречения "постмодернизъм". Донякъде мода, но и едно предизвикателство пред философията, което днес все още има значение, но в голяма степен се смята, че това е преминало явление. Аз се радвам, че името на Фуко надживя този етап на странност, на отмиране на тази странност, и вече виждаме по какъв начин той изпъкна наистина като един от големите философи във времето на XX–XXI век. Все пак трябва да кажа, че XX век е векът във философско отношение на Хайдегер и Витгенщайн. Дори те да не са толкова цитирани, все още ние можем да сравняваме тяхното значение като образцово недостижимо, като изключително влиятелно. Но по всяка вероятност пък с навлизането в XX-XXI век именно Фуко и неговата чувствителност, неговите мисловни експерименти да се окажат доста по-важни за това поколение, което ние отглеждаме или идва след нашите деца. Аз си позволявам да кажа за мене защо е толкова важно значението на Фуко, въпреки че аз се занимавам по-скоро с други автори. Хабермас през 1985 г., една година след смъртта на Фуко, написа книга, в която разчисти сметките си с немалко съвременни френски философи. Единственият, комуто посвети две глави от тази книга, е Фуко. Така че това само по себе си означава, че Фуко изпъкна внезапно на фона на Дерида и на Касториадис. По всяка вероятност дори бих казал и на бащата на идеята за постмодернизма, като Лиотар, който е споменат единствено и въобще не е разискван. Нека да кажа – има във философията, а и по някакъв начин в образованието ни, определени думи и определени понятия, определени схващания, които изглеждат изключително безспорни и страшно ценни. Да вземем понятието разум, да вземем понятието субект, аз. Ами вижте, Фуко не взривява тези понятия, но той наистина ги показва в една нова светлина. Изчистваме границата или онова другото на разума, в което той пребивава в неочаквана форма. И това е лудостта. Сънят на разума, аскетичността спрямо разума са традиционни теми. Но там, където разумът изглежда объркан, всичко това ни изглежда неразумно. И изведнъж Фуко ни кара да разберем, че дори това да има своите основания, има нечовешки последици от третирането на онези, при които разумът не изглежда по мярата на това, какво смятаме за разум. По същия начин и понятието за субект не е толкова безспорно. Защото ние си мислим, че субектът е някаква основа, някакво зрънце, което лежи под всичко останало, под действията ни. Дори това да не е душата в традиционния смисъл на думата. И изведнъж Фуко твърди, че субектът е субективиране, той е изграден, той се дължи дори на следване на някакви правила, в които неговата свобода изглежда и подчинение.

Грижата за себе си

Антоанета Колева: Грижата за себе си наистина не е да си намажеш сутрин лицето с крем, да си измиеш зъбите или примерно да отидеш на спа. Грижата за себе си е един, според мен, простичък и разбираем начин да бъде наречена саморефлексивността. Тоест твоята непрекъсната всекидневна работа над себе си, но не над твоите бицепси, а над твоя морал, над начина ти на мислене, над отношенията ти с другите хора най-вече. Защото една от основните техники да се грижиш за себе си е да си в състояние да изказваш пред другиго това, което наблюдаваш в себе си. И този друг отсреща – независимо дали той е, да речем, твой приятел и съветник, дали това е твоят психотерапевт, дали това е твоят отец, на когото се изповядваш, без никакво значение – в това отношение с другия ти да продължаваш да разсъждаваш над себе си все по-добре и да си даваш сметка какво се случва с теб всекидневно в душата ти, в мислите ти. Ако така ще разделяме нещата по традиционен философски начин, това е да разсъждаваш над своята душа и над своето мислене, като целта на това е всекидневно животът ти да става по-красив, да става като едно произведение на изкуството. Аз няма да стана произведение на изкуството, ако си инжектирам 800 грама силикон във всяка от частите на бюста. Но аз със сигурност ще стана по-смислен човек, и по-добър, и по-щастлив, ако инжектирам 800 грама саморефлексия всеки ден в себе си. И в едно късно интервю Фуко казва: "Ама чакайте малко, защо смятаме, че дори една нощна лампа у дома трябва да бъде красива, произведение на изкуството, а не мислим за душата си? Трябва да мислим за собствения си живот като основно произведение на изкуството." И това е грижата за себе си.

Целия разговор на Васил Балев с Антоанета Колева и проф. Стилиян Йотов можете да чуете в звуковия файл.