Емилия Милчева: Внушенията за сглобка се правят заради изборите

Случаят със Соня Колтуклиева, реакциите на институциите, темата за властта и отговорността, предизборната реторика около "сглобката", действията на прокуратурата срещу кметове, перспективите пред местната власт и смисълът на президентската, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Емилия Милчева, автор в TOEST и българската редакция на Deutsche Welle.

Още в началото на разговора Милчева постави акцент не върху политическите интерпретации на случая със Соня Колтуклиева, а върху човешката реакция към човек, останал на земята след инцидента.

"Извън всички опорни точки, които се лансират, едва ли не, че госпожа Колтуклиева го е предизвикала или че сама си е виновна, има един-единствен въпрос и той е: когато видите човек, който е проснат на земята от друг човек и лежи неподвижен, вие ще го подминете ли? Това е единственият въпрос. Няма друг въпрос. Защото ние видяхме хора, които наблюдават отстрани, хора от "Прогресивна България". Никой не се намесва, никой не оказва помощ, никой не отива да види какво е състоянието на този човек."

Според Милчева дори различните политически симпатии и оценки за поведението на журналистката не променят същината на казуса.

"Дори да приемем гледната точка на хората, които смятат, че госпожа Колтуклиева е действала преднамерено. Дори да приемем, че сама е предизвикала ситуацията. Дори да приемем всичко това, остава въпросът защо човек, който лежи на земята, остава пренебрегнат. За мен това е сърцевината на случая."

По думите ѝ общественият дебат е стигнал далеч отвъд конкретния инцидент и е засегнал отношението на властта към хората.

"Много коментари поставиха въпроса за човешката компонента, която липсва. Не юридическата, не политическата, а човешката. Затова толкова силно прозвуча думата на Мила Искренова, че демокрацията приключва там, където изчезва уважението към човека."

Милчева направи паралел с годините на социализма и с начина, по който специалните служби тогава са отделяли властта от обществото.

"За хората като нас, които помнят социализма, асоциацията с УБО е много силна. Тогава никой не можеше да се доближи до властта. УБО беше огромен изолатор между управляващите и гражданите. И част от реакциите днес всъщност идват от това усещане. Защото работата на НСО е да пази живота и сигурността на хората, които заемат високи държавни позиции, а не да се превръща в символ на дистанцията между властта и гражданите."

Значителна част от разговора беше посветена на политическата употреба на понятието "сглобка" в кампанията за президентските избори.

Според Милчева тезата за нова сглобка се използва активно като политически инструмент.

"Няма никаква сглобка. Тези внушения се правят съвършено целенасочено с оглед на изборите. Те трябва да създадат усещане, че някъде зад кулисите се подготвя ново съюзяване между стари политически противници и че избирателите трябва да бъдат мобилизирани срещу това."

Тя обърна внимание и на противоречията около темата за европейската декларация, свързана със сигурността в Черно море.

"Тук е важно да се отбележи, че тази декларация беше подкрепена от представители на различни политически семейства в Европейския парламент. Говорим за документ, който призовава България ясно да защитава сигурността в Черно море и ясно да назовава агресора. Това няма общо със сглобки. Това има общо с геополитическа ориентация и с европейска политика."

По думите ѝ внушението за сглобката е насочено към конкретни групи избиратели.

"Посланието е насочено към хората, които преди години подкрепиха Румен Радев с надеждата, че той ще сложи край на олигархичния модел. Сега им се казва: виждате ли, старият модел се връща под нова форма и ние трябва да го спрем."

Коментар получиха и акциите на прокуратурата срещу кметове от различни общини.

Според Милчева обществото трябва да бъде внимателно към разликата между обвинение и доказана вина.

"Ние още не сме видели наказание. Ние дори не сме видели престъпление. За да говорим за вина, първо трябва да има обвинителен акт, след това съдебен процес и съдебно решение. Всичко останало засега са политически интерпретации."

Тя подчерта, че е рано да се правят окончателни изводи за случващото се в прокуратурата.

"Много важният въпрос е дали наблюдаваме движение към правова държава, или наблюдаваме пренареждане на центровете на влияние в държавата. Това ще стане ясно по начина, по който ще функционира новият Висш съдебен съвет и по начина, по който ще бъде избран следващият главен прокурор."

Милчева постави и въпроса защо общественото внимание се концентрира върху определени политически фигури.

"Когато се говори за модела "Борисов – Пеевски", а в същото време виждаме удари единствено по представители на едната страна от това уравнение, хората естествено започват да задават въпроси. Защото корупцията няма етнически характер. Тя не съществува само в един регион, само в една партия или само в една община."

Според нея шумът около тези политически конфликти изтласква на заден план ежедневните проблеми на хората.

"Целият този шум заглушава съвършеното несправяне с ръста на цените. Заглушава разговорите за доходите, за бюджета, за минималната работна заплата, за всички онези решения, които пряко влияят върху живота на хората."

В заключителната част на разговора темата се насочи към същинския смисъл на президентските избори и президентската институция.

Милчева направи паралел с избора на Петър Стоянов през 1996 г.

"Тогава България беше в изключително тежка ситуация. Хората търсеха фигура, която да бъде над тресавището на прехода. Фигура, която да въплъщава надеждата, че страната може да поеме в друга посока. Затова и президентската институция се възприемаше като нещо много повече от административен пост."

Според нея и днес избирателите трябва да си зададат един прост въпрос.

"В каква България искат да живеят те самите, техните деца и техните внуци? Това е най-важният въпрос. Не лозунгите, не етикетите и не взаимните обвинения."

Тя коментира и връзката между разговорите за мир и въпросите на сигурността.

"Една част от хората не си дават сметка, че в зависимост от това какъв мир се иска, зависи и колко сигурна ще бъде България. Кройката на този мир включва сигурността на България. Включва сигурността на Черно море. Включва геополитическите избори на страната."

Накрая Милчева обобщи тезата, която премина през целия разговор – отношението към властта и концентрацията на властови ресурси.

"Каква власт искате? Ако оставите властта в едни ръце, тя спокойно ще ви подмине, когато сте проснати на земята. Трябва да знаете кой ще ви подаде ръка, ако някой ви е блъснал и ви е оставил неподвижен."

Целия разговор на Николета Атанасова с Емилия Милчева може да чуете в звуковия файл.