Спас Иванов: Войната отдавна не се води само с чисто военни средства

Европа живее в среда на нарастваща несигурност – от войната в Украйна и атаките срещу комуникационна инфраструктура, през кибератаките срещу частни и държавни системи, до геополитическото съперничество за контрол върху технологии, данни и критични ресурси. Какво означават палежите на Starlink съоръжения в Европа, докъде е стигнала дигиталната реформа в България и какви рискове крият големите технологични инвестиции – като тези от Китай, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Иванов експерт по киберсигурност.

По отношение на палежите на антени на Starlink в България, Полша и прибалтийските държави Спас Иванов подчерта, че те не бива да бъдат разглеждани като изолирани криминални инциденти, а в контекста на войната в Украйна и значението на сателитните комуникации за бойните действия.

"Като цяло системата на Starlink е кръвоносната система на разузнаването на Украйна. Без нея изключително трудно стават съпротивата и ръководенето, особено на безпилотните дронове, с които те толкова успешно отбиват руските атаки."

Във връзка с общественото разбиране за технологията той направи важно уточнение, че повечето хора познават само цивилната версия на услугата.

"Starlink има две разновидности. Едното е това, което всеки може да си купи и да си сложи вкъщи. Другото се казва Starshield. Работи върху същата инфраструктура и същите спътници, но е предвидено за военни цели."

Според него именно тази военна функция на системата обяснява интереса към подобни атаки. "По-скоро към тази част от инфраструктурата беше насочена атаката."

По отношение на последствията от палежите Иванов беше категоричен, че те не могат да прекъснат работата на цялата система.

"Starlink е доста децентрализиран и пострадването на няколко антени в Полша, Литва и България не води до отпадане на услугата по никакъв начин."

Според Иванов обаче реалната цел е друга. "Това дава някакво послание."

Във връзка с последвалите действия на Илон Мъск и временните ограничения на услугата за Украйна експертът посочи, че много анализатори разглеждат двете събития като свързани.

"Или спрете, или цялата наземна инфраструктура в Европа е застрашена от унищожаване по някакъв начин."

Според Иванов именно способността на Starlink да функционира в среда на интензивно радиоелектронно противодействие я прави толкова важна.

"Руските сили имат доста средства за радиоелектронна война. Заглушават GPS сигнали, заглушават различни комуникации и всъщност Starlink е едно от малкото неща, които могат да работят в условия на война."

Той обърна внимание и на един по-слабо обсъждан аспект.

"Ако бъдат едновременно атакувани множество антени на Starlink в различни региони, в един момент може да се стигне до сериозно ограничаване на трансфера на данни."

По думите му спътниците няма да изчезнат от орбита и услугата няма да спре изцяло, но качеството ѝ сериозно ще се влоши.

"Тези антени са връзката между спътниците и оптичната инфраструктура на Земята. Ще стане услугата изключително бавна, неприятна за потребителите и ще има отлив."

Според експерта това е поредното доказателство, че конфликтът между Русия и Украйна отдавна не се води само с танкове, самолети и ракети.

"Това вече отдавна се превърна във война на изтощение. Тя не е война, водена само с чисто военни средства."

Иванов смята, че в такава среда всяко средство за влияние върху обществата придобива значение. "Историческият ефект винаги е бил дестабилизация на обществото, липса на доверие в институциите и липса на доверие в тези, които трябва да опазват инфраструктурата."

Във връзка с реакциите след палежите на Starlink съоръжения той коментира и информационния ефект от подобни събития.

"Появиха се твърдения, че това е атака срещу критичната инфраструктура на България. Няма такова нещо. Starlink не е част от никаква критична инфраструктура. Той не участва в отбранителните комуникации на България."

Според него истинската цел е внушението, че държавата е безпомощна.

"Внушаваше се, че не можем да се справим, че няма как да се опазим и че е по-добре да се предадем."

Разговорът премина и към нашумелия случай с хладилни системи във Франция, при който софтуерен проблем доведе до унищожаване на големи количества продукция.

По този повод Спас Иванов подчерта значението на навременните актуализации и предупрежденията за уязвимости.

"Този производител беше предупредил още през 2025 година, че има проблеми с негов софтуер. Добре е всички, които ползват тези хладилници, да го обновят, за да не се случи точно това, което се случи."

Той използва случая като метафора за държавната политика по киберсигурност.

Оттук разговорът естествено стигна до въпроса как изглеждат "българските хладилници" и доколко държавата е подготвена за новите рискове.

По отношение на управлението на сектора Иванов беше повече от критичен.

"Това, което показва сегашното управление, както и предишното, ако щете, е тотална липса на заинтересованост в областта на дигиталната реформа."

Според него България продължава да губи ценно време. "Вече втора година нищо не се случва. Нищо добро, нищо лошо. Което означава, че със сигурност нищо положително не се случва."

Във връзка с националната програма за киберсигурност експертът посочи, че е избран погрешен подход. "Тя е порочно замислена, порочно изпълнена, порочно се изхарчиха парите."

По думите му е наложен централизиран модел без предварителен анализ на реалните потребности. "Стигна се до модела "един размер става на всички". Не се направи качествено обследване на нуждите."

Иванов коментира и решението държавата да ограничи ролята на бизнеса в процеса.

"Просто се каза, че държавата няма нужда от сътрудничество с частния бизнес. Тя сама ще намери начин да се защитава."

Според него именно тук се крие и един от най-големите рискове.

"Лишаваш самите администрации и институции от вътрешен капацитет да мислят и да предприемат мерки."

В края на разговора темата се насочи към посещението на китайския външен министър в България и заявеното от премиера Румен Радев намерение страната да се превърне във врата на Китай към Европа.

По отношение на подобна перспектива Иванов заяви, че отговорът не е еднозначен.

"Всичко зависи от това как е защитен българският национален интерес и европейският интерес. Според мен те вървят ръка за ръка."

Той предупреди, че всяка подобна инициатива трябва да бъде разглеждана през призмата на дългосрочните последици.

"Ако двете не са в синхрон, не виждам смисъл да отваряме вратата на когото и да било."

По отношение на китайското икономическо присъствие по света Иванов посочи, че има достатъчно примери, които заслужават внимателен анализ.

"Китай винаги е играл по-скоро като голяма корпорация, отколкото като държава."

Според него много африкански страни вече са се сблъсквали със сходен модел.

"Първо идва с предложение – ще ви построим мостове, ще ви изградим железници, ще направим инфраструктура."

Впоследствие обаче възникват нови зависимости. "Оказва се, че държавите трябва да връщат значителен дълг или Китай получава възможност да оперира определени сектори."

По думите му последствията могат да бъдат дългосрочни. "Държавата губи контрол върху част от своя ресурс."

Особено внимание експертът обърна на плановете за изграждане на дейта центрове.

"Хората чуват дейта центрове и си представят огромни инвестиции и хиляди работни места. Реалността е съвсем различна."

Според него най-сериозният въпрос е какъв ресурс ще изискват тези съоръжения.

"Дейта центровете, освен огромен въглероден отпечатък, консумират огромни количества енергия и вода."

Той предупреди, че растежът на този сектор може да изпревари развитието на енергийната система.

"Скоростта, с която се строи един дейта център, и скоростта, с която се разширява електроенергийната система, са две напълно различни неща."

Според него подобен сценарий вече се наблюдава в някои части на САЩ.

"Във Вирджиния сметките на домакинствата вече нарастват от няколкостотин долара до няколко хиляди долара при едно и също потребление."

Той беше категоричен и по отношение на преувеличените очаквания за пазара на труда.

"Един дейта център обикновено назначава пет, шест, десет души. Не повече."

Затова, според него, всяко подобно намерение трябва да бъде подложено на сериозна обществена дискусия. "Когато някой се хвали, че ще прави нещо в България, е хубаво да видим какво се е случило, когато същото е било направено на друго място по света."

И заключи: "Всяко едно такова съоръжение има последствия. Първо върху средата, където ще бъде построено. И второ – върху цялата енергийна и водна система на страната."

Целия разговор на Николета Атанасова със Спас Иванов може да чуете в звуковия файл.