Автор:
Васил Балев
Интервю
Росица Обрешкова: Светът се управлява от наистина плашещи хора
понеделник 26 октомври 2026 14:27
понеделник, 26 октомври 2026, 14:27
Росица Обрешкова
СНИМКА: личен архив
Размер на шрифта
За грозотата на живеенето ни, непосилната скука на доброто и масовото плоскоземие говори в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Росица Обрешкова, режисьор и преподавател.
Грозотата
Грозотата е навсякъде. Грозотата пълзи много неприятно. И не е проблемът, че сме грозни, а че привикнахме към това. Всъщност човекът толкова е загубил свян... Казваш социалните мрежи, насилието. Разказът за него няма алтернатива. Ние не разказваме насилието като друго – да дадеш един протагонист, който в крайна сметка да тръгне, да се бори с това, да оцелее, да победи. Доброто е скучно. Аз имам една много неприятна статия: "Непосилната скука на доброто". Скука е да разкажеш доброто. Скука е да имаш добър протагонист. Ние разказваме просто истории на престъпници, които са много симпатични, много готини.
Соня Колтуклиева
Като театрален режисьор съм винаги изкушена да се уча от Шекспир. Всичките му пиеси са политически. Помня, че когато направиха "Хага" в Народния, някой скочи: "Как така: политически театър?". Не, театърът е политически. Ние разказваме за живота, който е свързан с политика. Брехт какво казва? "Ти може да не се интересуваш от политика, но политиката винаги се интересува от теб." И тук влизаме в този голям въпрос: какво се случва с човека на властта? Защото Шекспир това казва: В тоз ръждясал обръч на трон седи смъртта. Властниците не са властници. Те са служители. Защото тези хора се качиха там и почнаха да обещават свобода. Ще ни освободят от мафията, от лошите практики. Е, какво направиха? Имаме си едни големи охрани и пак почнаха да блъскат, да бият, да пазят. Какво пазиш? Ти трябва да можеш да вървиш по улицата. Какво ми се качваш в тия луксозни коли? Мафиотските истории от 90-те години...
Неграмотността
Аз уча моите студенти да говорят правилно. Учи ги каква е красотата на езика. Боже мой, миналата година учих японски студенти на български. И тези деца се опитваха да кажат "голишарче". Знаеш ли какво е японец да произнася текст на Радичков? Тук е въпросът: къде сме ние? Къде са хората на така нареченото изкуство и така наречената култура? Защото ние сме в ъглите и мълчим. Ние пак затваряме очи пред тая грозота. Да, всеки ще каже: "Те не идват на театър". Ама идете вие. Нека да отидем ние при тях. Нека да влизаме в училищата. Нека да видим какво се случва с нашите деца. Ние седим една крачка назад в розовия балон, правим високо изкуство и никой не ни разбира. Аз съм романтик, признавам. Мисля, че е време за "моралите" отново. За типа театър, който се прави по времето на Възраждането – на тези форми, да обучиш малко или много народа. Искаме ли да направим по-добри хората? Искаме ли да ги научим, че има и добро? Че то не е скучно, че е готино? Знаеш ли защо гледам корейски сериали? Освен, че са красиви. Защото съм много уплашена. От света. Той е в катаклизъм. Светът се управлява от настина плашещи хора. Здравият разум го няма. Критическото мислене го няма. Плоскоземие. Навремето в едно българско село даскалът, лекарят и попът са били ключовите лица. Когато започва войната, народът къде отива? Под балкона на Вазов. Къде е сега поетът? Къде е бащата на словото? Защо не сме там? Извинявай много, но ние почнахме да се подиграваме на тези хора. Един прост факт. В тази държава как се оценява труда на един университетски професор, ако не е на пълен щат? На 7 евро за един учебен час. Това е едно капучино с кифличка, прощавайте.
Целия разговор на Васил Балев с Росица Обрешкова може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!