Общество

Новина

Проблем ли е детската престъпност в България?

петък, 30 октомври 2026, 13:59

Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

През последните години в България деца – малолетни и непълнолетни, биват уличени в убийство или опит за убийство. Макар децата да са малцинство сред обвиняемите и осъдените за подобно престъпление, те все пак представляват изненадващо висок дял от извършителите. Например през 2023 г. при общо 52-ма осъдени за убийство, тези под 18 години са над 1/10. През 2024 от общо 15 осъдени за опит за убийство, децата са над 1/8.

Доколкото броят малолетни и непълнолетни извършители е малък и варира силно по години, не може да се говори за стабилен дял на участието им в престъпността. Същевременно не е нетипично част от извършителите да са под 18 – например с 3 уличени в изнасилвания и 2 в опит за изнасилване, 331 в телесни повреди или 2538 в кражби през 2024 г.

Престъпленията на малолетните и непълнолетните – какви проблеми и правни аспекти имат? Проблем ли е детската престъпност в България?

Тази сериозна тема коментира в "Законът и Темида" Тодор Тодоров – експерт криминолог и графолог, дългогодишен консултант на юридическото предаване на БНР.

"Какво разбираме под престъпления, извършени от непълнолетни? В ежедневната реч ние ги наричаме по-често "детска престъпност". В правото обаче възрастта на извършителя има съществено значение. Българското законодателство прави разграничение между малолетните и непълнолетните извършители.

Най-нови са посегателствата в дигиталната среда. Някои от тези прояви възникват в резултат на импулсивно решение или на някакъв конфликт. Други са свързани с рисково поведение или натиск от някаква група, или въвличането на извършителя в по-сериозна противоправна дейност. Важно е да подчертаем, че не всяка проява на непослушание, агресия, нарушаване на училищни правила са престъпление. Затова правната квалификация тук зависи от конкретните факти, състава на деянието и приложимото законодателство.

Статистиката е важен инструмент, но зад всяко число стои конкретна ситуация – пострадал човек, семейство, училище, общност… Затова въпросът не е само колко престъпления са извършени, а какви са причините за тях, как институциите реагират и какво може да се направи. Не се анализират причините, не се вземат мерки. Куца проблемът с превенцията. Превенцията трябва да отчита не само поведението на детето, а и средата, в която то расте и общува.

Превенцията не е еднократна кампания или формално изпълнение на административни задължения. Тя представлява продължителен процес, който започва с ранното развитие на риска и продължава през подкрепа, възпитание и проследяване на резултатите. Последното въобще не се прави! Няма такава статистика.

Можем условно да разграничим превенцията на три части – основно тя включва правно образование, развитие на социални умения, свободни дейности, културни инициативи… Къде е правното образование в нашето училище?!

Втората част е превенцията при наличие на конкретни рискове. Тя включва индивидуална работа с онези деца, които например преживяват насилие, системно отсъстват от училище, проявяват сериозна агресия или са изложени на риск от въвличане в тежки противоправни дейности.

Третото и най-важното – предотвратяване на повторните нарушения. Насочено е към млади хора, които вече са извършили някакво противоправно деяние или са преминали през съответна процедура. В тези случаи е важно да се анализират причините за това поведение. Да се работи върху уменията за разрешаване на тези конфликти. Нищо от това не става…"

Кой е отговорен за това, което се случва в обществото ни? Семейство, училище и институции. Това са трите стълба. Нито една институция не може самостоятелно да реши проблема с детската престъпност, категоричен е Тодор Тодоров.

Правна отговорност и наказателен режим в България

Българското законодателство разграничава децата на две възрастови групи с напълно различен правен статут.

Малолетните лица (под 14 години) в България не носят наказателна отговорност, докато непълнолетните (между 14 и 18 години) са наказателноотговорни само ако са разбирали свойството и значението на деянието и са могли да ръководят постъпките си.

Правният режим в България строго разграничава двете възрастови групи и предвижда предимно възпитателни мерки или драстично редуцирани наказания.

1. Малолетни лица (под 14 години)

Тъй като се считат за абсолютно наказателнонеотговорни, съгласно Наказателния кодекс (чл. 31), спрямо тях не могат да се налагат наказания за престъпления. Вместо това, при извършване на противообществени прояви се прилагат възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). Те включват:

• Предупреждение.

• Поставяне под надзор на родителите или на лица, които ги заместват.

• Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател.

• Задължаване да извършат определена работа в полза на обществото.

• Настаняване във възпитателно училище-интернат (ВУИ) или социално-педагогически интернат (СПИ) (като крайна мярка).

Забележка: В законодателството се извършват реформи за постепенна замяна на интернатите с по-модерни Центрове за възпитателен надзор и засилване на мерки като медиация и възстановяващи практики.

2. Непълнолетни лица (от 14 до 18 години)

При тях Наказателният кодекс предвижда задължително смекчаване (редукция) на наказанията. Целта на закона е превъзпитание, а не репресия, поради което най-тежките наказания като доживотен затвор не се прилагат.

Темата за престъпността сред непълнолетните и малолетните в България обхваща както официална статистика за извършените деяния, така и специфична правна рамка за носене на отговорност.

През 2025 г. в България са регистрирани общо над 10 000 противообществени прояви и престъпления, извършени от деца, водени на отчет в Детска педагогическа стая (ДПС). Въпреки високия брой, статистическите проучвания отчитат тенденция към плавно намаляване на тези случаи през годините.

Деянията се разделят на две основни групи според характера си:

1. Престъпления (Малко над 4700 случая за година)

• Имуществени престъпления (Кражби): Те държат категоричното първо място с над 2100 случая (близо половината от всички престъпления). Най-често това са кражби от магазини и търговски обекти, следвани от домови кражби.

• Унищожаване и повреждане на имущество: Съставляват около 13% от случаите.

• Престъпления, свързани с наркотици: Под 10% от регистрираните прояви.

• Хулиганство и телесни повреди: Обхващат останалия дял, като насилието и физическата агресия се проявяват и под формата на тежки криминални инциденти.

2. Противообществени прояви (Близо 6000 случая за година)

Това са деяния с по-ниска степен на обществена опасност, които не съставляват престъпления по Наказателния кодекс, но нарушават моралните норми:

• Бягство от дома или от специализирана институция (над 900 случая).

• Прояви на агресия и насилие (сходен брой със случаите на бягство).

• Употреба на психоактивни вещества (под 10%).

• Непристойно поведение, обиди и закани на обществени места.

Целия разговор на Анелия Торошанова с Тодор Тодоров можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Милена Очипалска, Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!