Ивет Добромирова: След дебата няма смисъл да броим лъжите

Президентският дебат не е оказал съществено влияние върху изхода от изборите, защото твърдите ядра на кандидатите са били ясно очертани още преди него. Това мнение изрази в предаването "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистът и комуникационен експерт Ивет Добромирова.

Разговорът започна с темата за обществените медии и тяхната независимост. По повод обсъжданията в Чехия за промяна на модела на финансиране на обществените медии Добромирова отбеляза, че българският модел не е пример за подражание.

"Обществените медии трябва да имат независимо финансиране. Няма значение дали това ще става чрез такса към електромерите или чрез телевизионен лиценз, както е във Великобритания. Това дава стабилност и възможност за независимост. Финансирани от държавата обществени медии не могат да бъдат независими", посочи тя.

По думите ѝ, именно доверието на гражданите е най-големият капитал на обществените медии, а когато те се възприемат като държавни, тази връзка неизбежно се разрушава.

По повод президентската кампания Ивет Добромирова заяви, че в България трудно може да се говори за истинска кампания заради кратките срокове.

"Не е възможно за 40 дни да разгърнеш истинска кампания. Затова дори ми е трудно да я наричам кампания. Във Франция президентската кампания започва година преди изборите. В Съединените щати трае две години. Там има време за стратегия, за приоритети, за подготовка на кандидатите."

Според нея един от големите проблеми на българската политика е недостатъчната подготовка на кандидатите за публични изяви.

"Много ми се иска да вярвам, че политиците минават през добра подготовка по техника на говорене и структуриране на посланията. Няма по-добра импровизация от предварително подготвената."

По отношение на самия дебат Добромирова беше категорична, че той не е променил електоралната картина.

"Твърдите ядра са ясни. Те няма да помръднат. Ако този дебат имаше решаващо значение, аз съм убедена, че той изобщо нямаше да се състои. Никой щаб не би поел подобен риск."

Според нея професионалните кампании се основават на далеч повече информация от видимата за широката публика.

"Основната работа на социологическите агенции не е това, което виждаме по телевизията като публикувани проучвания. Истинската работа е зад кадър – изследване на нагласи, фокус групи, тестване на послания и реакции. Там се вземат реалните решения."

Голяма част от разговора беше посветена на представянето на кандидатите в телевизионния дебат. Според Добромирова по-важният проблем не е бил коя теза е надделяла, а как е функционирал форматът.

"След дебата няма смисъл да броим лъжите. Това няма да достигне до хората, които вече са гледали събитието. Ако медията, която организира дебата, не осигури фактчек в реално време, всички последващи коментари губят смисъл."

По думите ѝ, е време да се преосмислят част от остарелите форми в предизборните кампании с финалните обръщения.

"Вместо тях трябва да има истински дебат с активното участие на журналисти. Нормално е обществената телевизия да бъде домакин, но нека се прави така, както се прави по света."

Добромирова коментира и начина, по който различните кандидати са използвали времето си по време на дебата.

Според нея професионалният опит в електронните медии дава значително предимство.

"Ние, хората от радиото и телевизията, имаме вътрешен часовник. Знаем колко са 30 секунди и колко е минута и половина. За човек, който не е работил това, подобна среда е много по-стресираща. От желанието си да не наруши правилата Андрей Гюров на няколко пъти приключваше по-рано, а това допълнително го фрустрираше."

Според нея обаче по-интересна е била стратегията на Илияна Йотова.

"Основната стратегия беше ефектът на обърнатото огледало. Всеки аргумент, който можеше да се превърне в сила за Гюров, беше предварително обърнат срещу него. Така в един момент той остана без собствено поле за атака и влезе в обяснителен режим."

Като сериозен пропуск в кампанията на Гюров тя посочи липсата на ясно политическо послание.

"Аз така и не разбрах кое е онова ключово нещо, зад което те застават. Не разбрах каква е голямата кауза на тази кампания."

За сметка на това, според нея, опонентите му са успели да наложат един ясно разпознаваем наратив – този за сигурността и войната.

"В журналистиката има теория, според която най-близките до човека теми са здравето, семейството и сигурността. Когато поставиш темата за сигурността по толкова агресивен начин, тя започва да измества всички останали разговори."

По думите ѝ в последните седмици преди вота внушението, че войната е непосредствена заплаха, е било многократно повтаряно.

"Беше ясно вербализирано, че другият кандидат ще донесе войната при нас. Това не беше казвано само от кандидата. Повтаряше се и от всички негови говорители. Когато президент, изпълнителна власт и парламентарно мнозинство говорят едно и също, ефектът е много по-силен."

Според Добромирова именно страхът е основният инструмент, чрез който политиците се опитват да влияят върху обществените настроения.

"Мнозинствата се управляват чрез страх. Това е проста истина."

Разговорът премина и към по-широката политическа картина в страната.

Според Ивет Добромирова българските граждани продължават да търсят образа на силния лидер.

"Постоянно се повтаря тезата, че българинът търси бащицата. Че Радев е успешен, защото е генерал, защото е военен, защото е мъж. Това се вписва много добре в атмосфера на несигурност и международни кризи."

Тя обаче е категорична, че управляващите изпитват сериозни затруднения да предложат решения на реалните проблеми.

"Имаме проблем с икономиката и бюджета. Имаме сериозен проблем с външната политика. Имаме проблеми в здравеопазването. Имаме проблеми с качеството на законодателството. А в същото време се прави опит да се създава усещане, че всичко е наред."

По думите ѝ, рано или късно именно икономическите проблеми ще се окажат решаващи.

"Ако има нещо, което може да свали това управление, това е икономиката. Цените са апокалиптични, а хората получиха обещания за точно обратното."

Добромирова припомни, че според нея първият истински социален протест в България от много години насам е бил през миналата зима.

"Фактът, че такъв протест изобщо се случи, означава, че вече има прецедент. Не е изключено да го последват и други."

В края на разговора темата се насочи към лидерството и трудността нови политически фигури да пробият в България.

Според Ивет Добромирова след протестите от 2012 г. и 2020 г. са се появили реални предпоставки за излъчване на ново поколение политически лидери, но много от процесите са били овладени отвътре.

"Истината е, че Държавна сигурност се възпроизвежда много успешно. В сърцето на всяка организация, в която имаше потенциал да се появят истински лидери, бяха внедрени хора с една-единствена цел – да саботират процесите отвътре. И те го правят много успешно, на всички нива."

Според нея именно това е една от причините българското общество да продължава да се лута в търсенето на нови политически фигури, способни да спечелят обществено доверие и да предложат различен модел на управление.

В разговора още можете да чуете какво, според Ивет Добромирова, би се случило, ако България излезе от ЕС, а Украйна загуби войната.

Целия разговор на Николета Атанасова с Ивет Добромирова може да чуете в звуковия файл.