вторник, 3 ноември 2026, 10:06

За чалгата

СНИМКА: cross.bg

Размер на шрифта

Възможен ли е задълбочен културологичен анализ на политическата обстановка от най-новата ни история от гледна точка на чалгата? Какъв е този феномен, където властват ориенталските поп ритми, низинните пориви на плътта, тучната мъка и пищната радост, често преувеличени от солидния емоционален ботокс на раздиращи любовни страсти? Има ли истинска и фалшива чалга; добра или лоша? Напоследък се шири твърдението, че съществува нов тип съвременна чалга. И понятието за нея отдавна се е разширило до неузнаваемост и се спотайва в различни музикални и визуални мимикрии.

Днес ние се намираме в особен, хибриден преход. В скоростно дигитално пространство с все по-неясни културни репери. В своя "Конспект по история на чалгата" от 2005-а Александър Кьосев пише, че става дума за провал на столетния образователен проект.

Така наречената национална интелигенция вече няма значение, тя не е в състояние да формулира норми и вкусове, масата се идентифицира и радва не чрез нея, а срещу нея.
Всъщност докъде стигнаха метастазите на този процес, за който се говори? Не прилагаме ли твърде много драматизъм в обсъждането на чалгата – и то заради ехото от едни културни войни, които вече са приключили? Не сме ли твърде ретроградни в своя патос? Или напротив: намираме се във време, в което сме свикнали с немислимото и вече почти не го забелязваме?

Големият немски поет и драматург Бертолд Брехт казва в един свой текст, че най-накрая е разбрал каква е тайната на доброто писане на Холивуд: трябва да пишеш лошо, но да го правиш много добре. Тази блестяща словесна формула ми напомни, че живеем във времена, когато средната култура сякаш е смятана за висока култура. Критериите са объркани. Размити до неузнаваемост. В такъв случай обаче: къде и какво е чалгата днес? Да не би да се случва така, че благодарение на всеобщата ниска култура чалгата да е станала нещо нормално?

Участват: проф. Александър Кьосев (преподавател по културология в Софийския университет), проф. Стоян Ставру (ръководител на секция "Етически изследвания" в Института по философия и социология към БАН), доц. Димитър Божков (преподавател по съвременна философия), Явор Сидеров (историк, политолог и преводач), Полина Петрова (магистрант по история и теория на културата)

Авторска музика и постпродукция: Михаил Михайлов-Веспър

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!