Форум "Науката зад четенето" и има ли наука в стратегиите за четенето у нас

Въпросът с четенето и функционалната грамотност – все по-дефицитни сред учещите и завършващите средно образование, е болезнен у нас днес, но дали се дефинира правилно и дали се търсят дългосрочни и сериозно аргументирани стратегии. С проблема се занимават няколко науки и тъкмо в тях е надеждата той да намери решение, в това вярват организаторите на форума "Бъдеще 2.0: Науката зад четенето", който се проведе неотдавна в София с участието на учени и експерти от Норвегия, Нидерландия, Гърция и България.

В рубриката "Всичко за образованието" Валентина Стоева, председателка на фондация "Четене", една от организаторките на събитието, казва:

"Четенето е много сложен когнитивен процес, който не ни е генетично заложен, и всъщност се изискват много умения, които да бъдат предварително развити, така че да можем не само да си прочетем буквите и думите, но да извличаме смисъл, т.е. да бъдем функционално грамотни."

Колко сериозен е проблемът с четенето, особено при децата?

"Проблемът е голям и част от този проблем е именно схващането, че четенето е само за отбрана група хора, това е свързано с литература, обикновено тежка литература, всеки си представя примерно Достоевски. Но нашето послание е, че без четене всъщност е почти невъзможно да съществуваме в днешния свят, тъй като четенето, и тук е отправната точка, и това се опитахме да покажем във форума "Науката зад четенето", четенето е комуникационен и информационен процес. И ако го погледнем по този начин, всяко съобщение, което четем, включително в социалните мрежи, много кратките субтитри или надписи, това също е четене.

Въпросът обаче, кое е онова качествено четене, което ни помага да се справяме с предизвикателствата на бъдещето и, както знаем, светът се променя доста бързо, какво е необходимо да развием, така че да не се притесняваме дали изкуственият интелект ще ни вземе работата, дали ще се впишем на Марс и така нататък. Това всичко зависи от умението ни да извличаме, анализираме информация и четенето именно е този процес, без който всъщност ние не можем."

Какво казва науката зад четенето или по-скоро науките, защото много науки имат връзка с това, което представлява четенето, и за което то е важно?

"Точно така, всъщност гостите на форума бяха от различни научни полета. Проф. Ан Манген, тя е ръководител на Центъра за четенето в университета в Ставангер и работи, разбира се, интердисциплинарно, защото сте абсолютно права, няма как да кажем: просто педагогиката отговаря за четенето или филологията.

Така че тя разглежда всъщност как неврологията, как когнитивната психология влияят на уменията ни за четене. Докато пък другият ни гост, Адриаан ван дер Веел, той е историк на книгата и той изследва от съвсем различен ъгъл четенето. Но всъщност това, в което се обединяват, и според мен беше важно да се чуе, е, че е абсолютно ясно, потвърдено сто процента, когато обработваме информация, мозъкът ни обработва много по-добре, ако я чете от хартия, отколкото ако я чете от устройства…

Професор Манген даде пример с Норвегия, държава, която може да си позволи всичко общо взето. Те преди десетина години, даже и повече, решават, че ще премахнат хартиените учебници, всичко ще бъде с помощта на таблетчета и така нататък. Сега виждат колко зле се е отразило това на тези поколения, които не могат да се върнат назад и да поправят грешките, нанесени им от тяхната образователна система.

В момента в Норвегия се е върви абсолютно обратно, както и в Швеция, към връщане на хартиените учебници, писане на ръка, защото това е доказано от неврологията, че работи добре…"

В предстоящото издание на форум "Бъдеще 2.0", посветено на инфраструктурата на четенето, което ще се проведе на 24 ноември, ще участват представители от Швеция, за да говорят за закона за училищните библиотеки, казва Валентина Стоева: "Ние имаме обучението за библиотекари с университетска степен, има включително професионално направление 3.5, което позволява именно такива хора, които са специалисти по информация и знания, да подпомагат образователния процес и въпреки това нашата държава съвсем без да разбира какво прави затваря училищни библиотеки…

За мен неразбирането за ролята на училищната библиотека като център на училището, която подпомага учебния процес, подпомага учителите, разтоварва ги малко и в същото време работи за насърчаването на любов към четенето - нещо, което не е плод на учебната програма - нейната задача е друга и ролята на учителя е друга… И всъщност училищната библиотека с библиотекар може да подкрепи това активно, което правят в Швеция, правят го в Норвегия. В Нидерландия например се чудят как да си произведат библиотекари, защото те нямат университетско обучение вече, като са решили да бъдат доста модерни и са си го закрили. И пак казвам, ние вървим назад и по-лошото е, че имаме страхотни дадености, които разрушаваме според мен от незнание, от неосъзнаване и какво точно е четенето."

Има ли наука и зад писането и издаването на детска литература, къде е държавата в изработването и следването на добре обмислена, научно обоснована и дългосрочна стратегия за насърчаване на четенето, може ли и бизнесът да се включи в процеса – чуйте в интервюто на Венета Гаврилова с Валентина Стоева в звуковия файл.