Познание

Новина

Българският принос при разгадаването на загадките на Космоса

Диян Михайлов: Вселената може да се окаже с формата на поничка

четвъртък, 5 ноември 2026, 16:15

Диян Михайлов

Диян Михайлов

СНИМКА: личен архив

Размер на шрифта

Международен екип с водещо участие на д-р Деян Михайлов от катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" представи поканена обзорна статия за сп. NatureAstronomyотносно космическата топология. В нея са обобщени всички досегашни опити тази загадка да бъде разрешена, но екипът също така начертава пряк път към най-точните измервания на формата на Вселената с помощта на данни от  предстоящи космически мисии.Д-р Деян Михайлов е ръководител на научния проект GRAVITY (Gravitational Radiation Anisotropy and Variance Investigation Through large-scale surveY analysis), финансиран чрез договор КП-06-ДВ/9 от 17.12.2024 г. с Фонд "Научни изследвания" по Национална научна програма (ННП) "Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука" 2024 (ВИХРЕН-2024). Това е поводът за гостуването в предаването "Следобед за любопитните" на доктор Деян Михайлов.

"Родом съм от София, но съм учил в математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе. След това продължих образованието си във Великобритания, където в срок от 10 години завърших магистърска, бакалавърска степен и докторантура по астрофизика.

В момента съм астрофизик към СУ "Климент Охридски" във физическия факултет, където ръководя експертната трупа, която работи по проекта GRAVITY. Едновременно с това съм щатен работник, финансиран от НАСА в университета в Охайо в САЩ. Проектът има за цел не само да основе първата група по космология в България и да привлече международни учени, но и в период от пет години да използва най- модерните данни за Космоса, които са събрани от мисиите на Европейската космическа агенция и НАСА, за да разберем възможно най-много за историята и формата на нашата Вселена. Екипът на проекта, който се реализира във Физическия факултет на СУ и е подкрепен от международната колаборация COMPACT с участници в САЩ, Испания, Великобритания, Италия, Норвегия и Бразилия, има водещ принос към съставянето на статията, която обобщава анализи, извършени на три континента.

Българският екип има заслуга и за поканата за списването на статията от престижното научно списание Nature Astronomy, където тя вече е публикувана. Пишейки я, ние имахме предвид, че тя ще бъде четена от голям брой учени и хора, които се интересуват от фактите в тази област и желаят да научат за формата на Вселената. През последните години много учени са съставяли теории, в това число и ние. Сега за първи път имаме възможност да тестваме тези теории с данни и така да ги потвърдим или оборим. Очакванията ми са заедно с моите колеги да разработим много интересни проекти и след няколко години да можем да публикуваме новите открития.

космическа типология

космическа типология

СНИМКА: архив на Деян Михайлов

Българският принос за разкриването на загадките на Космоса със сигурност е започнал преди много десетилетия, още с работата на Асен Йорданов в САЩ. След това на много български учени и в България и в чужбина. България има своето място на картата на световните научни изследвания. Това, че в момента тези научни изследвания е много трудно да се финансират тук в България е едно на ръка и аз и моите колеги, с които работя по проекта GRAVITY се опитваме да променим това. Формата на Вселената със сигурност е интересна, но коя точно е тя, от възможните, предстои да узнаем, но това е красотата на науката. В момента сме разработили теория и знаем какво можем да научим. Една от най-интересните възможности е, че Вселената има формата на поничка, което е много интересно и нетривиално. Това откритие ще доведе много други интересни открития след себе си.

В момента работя върху няколко проекта, които имат за цел да продължат тази линия на изследвания, да развием нови теории, които предстои да се тестват и с нови данни, които предстои да бъдат събрани. Освен формата на Вселената, ние се опитваме да разберем какво се е случило в първите секунди след големия взрив, нещо, което никой до момента не е успял да разбере. Има много теории, но резултати все още няма. Благодарение на гравитационните вълни, които реално бяха засечени преди около 10 години, ние можем да виждаме светлина от Вселената и да чуем това, което се е случило. Нашата цел е да чуем, това, което се е случило в първите секунди след първия взрив. Всичко това ще ни даде познание. Аз изключително много се вълнувам от развитието на изкуствения интелект и насърчавам и колегите си да го правят" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доктор Деян Михайлов.

Работата на д-р Деян Михайлов и неговият екип е подкрепена от проект GRAVITY, финансиран чрез договор КП-06-ДВ/9 от 17.12.2024 г. с Фонд "Научни изследвания" по Национална научна програма (ННП) "Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука" 2021=4(ВИХРЕН-2024).Научната публикация "The topology of the Universe" e публикувана в сп. NatureAstronomy.

Цялото интервю на Ани Костова с Деян Михайлов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Росица Михова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!