Маргарита Шурупова: Когато Путин дойде на власт, започна именно с медиите

Закриването на "Новая газета" не е просто край на едно медийно издание, а символичен край на демократичните институции, които някога са имали шанс да съществуват в Русия. Това каза в предаването "Мрежата" по програма "Христо Ботев" руската журналистка Маргарита Шурупова, която след началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна живее в България.

По повод закриването на "Новая газета" Шурупова заяви, че неговата 30-годишна история съвпада с възхода и последвалото унищожаване на всички демократични надежди в Русия.

"Според мен 30-годишната история на "Новая газета" беше периодът от раждането до смъртта на всички демократични институции, които имаха шанс в Русия. А това закриване символично означава за мен пълната смърт на всички тези институции", каза тя.

По думите ѝ, значението на изданието далеч надхвърля обичайните измерения на една медия.

"Ние, хората, сме семантично живи същества и за нас символите имат огромно значение. А "Новая газета" беше символ на свободата на словото", посочи Шурупова.

Тя припомни, че Русия никога не е имала истинска и устойчива традиция на свободна преса, но все пак е съществувал кратък исторически период, в който журналистите са успявали сравнително свободно да работят и да публикуват разследвания.

"Имаше около десетилетие, когато журналистите можеха сравнително смело да правят своите разследвания. След идването на Путин на президентския пост всичко започна да върви надолу, надолу и надолу."

Във връзка с ролята на "Новая газета" през тези години Шурупова подчерта, че именно това издание е отразявало най-тежките проблеми на руското общество. "То осветяваше най-острите проблеми на нашето общество. Такива като корупцията, насилието от страна на държавата, войната в Чечня, политическите убийства, политическия натиск."

Според нея именно готовността да се засягат тези теми е превърнала вестника в еталон на независимата журналистика. "Това беше най-острата, най-смелата и най-емблематичната история на свободната медия в Русия."

По отношение на репресиите срещу независимите медии тя обясни, че процесът е започнал много преди войната срещу Украйна, но след февруари 2022 година е придобил безпрецедентни размери.

"За "Новая газета" първо дойдоха политическите убийства на журналисти от началото на 2000 година досега", припомни тя.

Шурупова разказа, че още в първите дни след началото на войната руските власти са поставили медийната среда под почти пълен контрол.

"Всички големи медии получиха сигнал от властта, че трябва да използват само държавни и официални източници на информация относно войната и военните действия."

След това влиза в сила законът за т.нар. "фалшиви новини", който на практика криминализира всяка информация, различна от официалната версия на Кремъл.

"Всяка информация, която не е съгласувана с официалните източници на държавата, може да бъде призната за фейк, за лъжа."

По думите ѝ, това е бил моментът, в който независимите медии фактически губят способността си да изпълняват журналистическата си функция.

"Това означаваше, че медиите изобщо загубиха възможността да отразяват всичко, свързано с войната."

В резултат голяма част от опозиционните медии са принудени да прекратят работа или да напуснат страната. "Повечето големи опозиционни медии прекратиха работата си в Русия и излъчването им беше блокирано."

По повод съдбата на "Новая газета" Шурупова припомни, че след предупреждения от властите изданието е прекратило отразяването на военните действия, опитвайки се да продължи работа чрез публикации за косвените последици от войната.

Това обаче не се оказва достатъчно. "През септември 2022 година "Новая газета" загуби лиценза си. Просто ги лишиха от възможността да бъдат медия."

Журналистката обърна специално внимание и на случая на разследващия журналист Олег Ролдугин, срещу когото е образувано наказателно дело.

Според нея натискът срещу представители на независимата журналистика вече не се изчерпва само с административни мерки.

"След още няколко нападения срещу журналисти, физически посегателства и след наказателното дело срещу Олег Ролдугин те бяха лишени и от възможността да работят в своето помещение. Банките също прекратиха възможността "Новая газета" да получава дарения от читатели."

В този контекст тя коментира различните форми на репресия, използвани срещу независими журналисти. По думите ѝ, най-устойчивите журналисти трудно могат да бъдат спрени единствено чрез заплахи.

"Хората, за които журналистиката и свободата на словото са призвание и предназначение, физическите заплахи не могат да ги спрат."

По темата защо част от журналистите на "Новая газета" остават в Русия, докато други продължават работата си от чужбина, тя даде отговор, който според самата нея трудно може да бъде обяснен логически.

"Има връзка с духовни неща. Хората разбират, че за тях е правилно да останат там и да правят това, за което според тях са родени."

Тя допълни, че журналистите възприемат професията си не само като работа, а като морална отговорност. "Те имат призвание да бъдат журналисти. Те са професионалисти и смятат, че трябва да работят именно там."

Разговорът премина и към състоянието на медиите в България.

Шурупова подчерта, че не прави пряко сравнение между днешна България и съвременна Русия, но вижда процеси, които ѝ напомнят за първите години от управлението на Владимир Путин.

"Говоря за медиите и за това, което наблюдавам тук. Когато Путин дойде на власт, той започна именно с медиите."

Според нея подобни процеси винаги започват постепенно. "Това е процес, това е вектор. И неговият краен резултат е онова, което днес виждаме с "Новая газета"."

Като тревожен знак Шурупова посочи и случващото се в интернет пространството. "Преди президентските избори тук бяха блокирани три големи фейсбук сатирични страници."

Особено важно за нея е било, че тези общности са били критични към руската агресия срещу Украйна. "За мен този въпрос е нещо като лакмусова хартия. Тест за адекватността на хората."

По повод общественото отношение към медиите тя предупреди за опасността журналистиката да бъде възприемана като инструмент в услуга на властта.

"Това е някакъв много съветски тип мислене, че медиите съществуват, за да отразяват правителството."

Шурупова подчерта, че в демократичните общества медиите имат друга функция.

"Понякога държавата и правителството могат да се превърнат в престъпни групи. И тогава работата на медиите е да отразяват техните престъпления."

В заключение журналистката коментира и дългосрочните последствия от политическите репресии върху руското общество.

Според нея най-тежката щета не е емиграцията на руския елит, а разрушаването на моралните ориентири. "В момента държавната пропаганда в Русия извършва истинска морална инверсия."

Тя описа атмосферата в страната като смес от страх, насилие, пропаганда и безпомощност. "Тази смес буквално парализира хората."

По думите ѝ дори ако войната приключи и политическата ситуация се промени, пораженията върху обществото ще останат за поколения напред.

"Тази страна вече няма да бъде нашата страна. Общество, което заплашва своите образовани хора, своята интелигенция, неизбежно деградира. И то губи бъдещето си."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Маргарита Шурупова може да чуете в звуковия файл.