Петър Карабоев: Американците заслужават респект за избора, който направиха

По повод току-що приключилите междинни избори в Съединените американски щати, международният анализатор и заместник главен редактор на "Дневник" Петър Карабоев коментира в предаването "Мрежата" по програма "Христо Ботев" резултатите от вота, настроенията сред американските избиратели и последиците за глобалната политика.

Анализаторът изрази изненада от динамиката в обществените нагласи отвъд Океана. По неговите думи промяната в настроенията показва пренареждане на приоритетите на гражданите: "Изненада ме как може една нация в рамките на две години така да се люшка, от силна подкрепа за MAGA към движението – "тези не ги искаме" – при положение че очевидно това беше по-скоро вот срещу Доналд Тръмп и неговите политики, отколкото подкрепа към демократите. Така изглежда към момента."

На въпрос дали прякото участие на Тръмп с неговия лик върху бюлетините би променило крайния резултат, Карабоев бе категоричен: "Щеше да е по-лош, защото все пак това са стотици и стотици кандидати, може би хиляди дори, защото имаше избори за щатски парламенти и много други неща. Гласуваха хората, на които всяка от големите партии се представя с много различни хора. Самите партии – двете в Америка – са големи и това създава много определен и характерен, абсолютно нетипичен за Европа начин за водене на политика и провеждане на избори."

По думите му спецификата на американската система позволява в рамките на една и съща формация да съществуват коренно различни профили: "В Републиканската партия може да имате хора, които са откровени расисти или на ръба на неофашизма, но имате и хора, които са дори леко вляво от центъра, в зависимост от това какво очакват местните избиратели. При демократите човекът, който за първи път от 94 години печели сенаторско място в Канзас – щат в средата на нищото, нещо по-плоско от тиган – един абсолютно равен земеделски щат, в който хората са трудолюбиви фермери – там победи един демократ, който е пастор методист, 30 книги е написал за християнството. Очевидно е, че той трудно би спечелил избори в Манхатън. Тоест имате съвсем различни профили на кандидати спрямо това, което очакват хората, пред които те се изправят, и затова изборите за президент са едни от най-сложните и трудните в Америка да се организират."

Във връзка с основните двигатели на недоволството у гласоподавателите, журналистът изтъкна конкретните решения на текущата администрация: "Гневът на хората от това, което лично Доналд Тръмп реши – а това са митата, които им ги нахлузи миналия април, на 2 април, и войната в същия щат, която почна в самия край на февруари, това са лично негови решения – не мисля, че ще им донесе много полза, ако името и лицето на Доналд Тръмп бяха на всяка от бюлетините."

Повратът във вътрешната политика и президентските правомощия

Относно реакциите след вота и очакванията за по-нататъшното управление, Карабоев подчерта разликата между обществената радост в САЩ и реалностите във външнополитически план.

"Хората имат основание да се радват – това е потресаващ поврат в политиката на Америка, наистина исторически, и хората в Америка се радват на неща, които те самите приписват и очакват да се случат. Имайте предвид, че разговорът за така наречената "достъпност" – не за цената на живота, а за достъпността на услуги, да можеш да си заведеш децата на училище, да можеш да си напълниш бензин в колата, а това е съдбоносно в Америка, да можеш да се лекуваш и много други неща – достъпността се оказва много ключов момент. И те наистина се радват, имат основание много сериозно да се радват, включително защото го постигнаха чрез избори", коментира анализаторът.

Във връзка с международния отзвук и пределите на президентската власт, той обърна внимание, че промяната в Конгреса не ограничава напълно действията на Белия дом на международната сцена: "От друга страна, на какво да се радват чужденците от този резултат, е съвсем друг разговор... Сигурен съм, че иранците, руснаците, германците и българите се радват на различни неща от това, което се случва в Америка, или не се радват. Президентът на САЩ има изключителни правомощия във външната политика като изпълнител на властта – във външната политика, търговската политика (напомням отново митата), отбраната... Това е предостатъчно, за да може той в следващите години, абсолютно законно спрямо американските закони, спрямо решението на самия Конгрес, дори в новия му състав, да може да продължи да провежда това, което той смята, че е най-правилното."

По думите на Карабоев опитите на новия състав на Конгреса да ограничи бюджета или да започне разследвания могат да тласнат Тръмп към по-активни действия зад граница: "Някои казват, че с този резултат в Америка означава, че те ще му вържат ръцете, няма да му дават пари за различни политики... Има разследвания конгресни срещу много от сделките му, много от начина, по който започна войната срещу Иран, какво направи с Израел и т.н., което означава, че ограничен във вътрешен план, много е вероятно той да се опитва да форсира много неща във външен план още сега, в седмиците, които остават. Няма нужда да говорим за неговото его и за това, че той обожава да е в центъра на вниманието."

Той допълни, че въпреки популизма и честите публични изявления, международните партньори вече са развили механизми за адаптация: "Буквално минути след края на изборния ден Белият дом разпространи негова снимка, на която пише... че той още е президент. Няма как да не се съобразяват всички с това, той е наистина абсолютно легитимен и законно избран от американците за 4 години... Друг е въпросът, че Европа и светът се понаучиха малко да контактуват и да работят по начин извън публичните му изявления. Опитват се да намерят логиката, която стои зад неговите действия, не да обръщат внимание на тези десетки и десетки съобщения на денонощие, които той бълва през социалните мрежи... По-скоро той ще проявява някаква много голяма активност, но истината е, че ще работи много по-прагматично. Хората намериха или продължават да търсят хората и политическия начин да работят с него под радара."

Корупцията, митата и цената на живота

Относно ролята на корупцията, като фактор за недоволството на американските гласоподаватели, Петър Карабоев разясни как икономическите проблеми са променили възприятието за корупционните практики.

"Не съм в Америка, за да мога да съм сред американците и в техния обществен и медиен пейзаж, но внимателно следя какво казват хората, социолозите, които работят във фокус групи с американците. А те казват – буквално беше седмицата преди изборите – следното нещо по повод корупцията: Корупцията за тях е пречупена през високата цена на дизела, на горивата. Както и Иран е пречупен, иранската война е пречупена през този проблем. Другият проблем, освен цената, са митата, които си удариха износа и им създадоха много проблеми и те скоро не се виждат да изчезнат", посочи журналистът.

Във връзка с разликата между системната и персоналната корупция, Карабоев цитира заключенията на експертите на терен: "Проблемът е, казаха въпросните социолози, че ако икономиката беше ОК, ако бензинът не беше излетял двойно и тройно нагоре, те щяха да кажат: "Абе те си крадат във Вашингтон, това е известно, да си наредим приятелите и да има там някакъв дял, някаква лепта да вземат от сделки, от контакти и така нататък". Но има голяма разлика и разликата е, че говорим за корупцията преди Тръмп, която е да я наречем системна... Когато излети нагоре горивото и блокират абсолютно огромен брой неща, тогава те се заглеждат и казват: "Ама чакай, тя е и различна тази корупция, тя е корупция на семейството, тя е персонална, лично той краде, лично синовете му получават пари, лично той се облагодетелства от контактите с хората от емиратите и от кралството в Персийския залив". Не Америка, не политическата партия и не са толкова корпорациите – това вече е арогантно и е отвратително, но те трябваше да внимават, когато го избират."

По повод натрупването на обществено недоволство спрямо политическия език и поведение Карабоев обясни генезиса на този феномен в САЩ: "Отношението за това що е арогантност е доста субективно само по себе си. Американците избраха Доналд Тръмп през 2016 година в голяма степен и заради това, че на много от тях им беше писнало от тази политкоректност, толерантност към някои крайности. И избраха този, който каза: "Ето този поне е юнак, гледай го как не им цепи басма, както се казва". И той беше много бързо олицетворение на освобождаващо чувство. Напомням на нашите слушатели, че той в една от предизборните си речи тогава каза: "Аз съм толкова богат, че мога да гръмна някого на Пето авеню в Манхатън и нищо няма да ми се случи". Арогантно ли е? Арогантно е. Звучи ли като виц? Да, но той го мисли."

Карабоев допълни, че липсата на политически прегради е отишла твърде далеч: "Когато дойде на власт, човек има много други неща, с които трябва да се съобразява... Трябва да си сложиш някакви прегради, да си премериш езика, за да можеш да вършиш работа с по-широк кръг от най-тесния ти близък кръг. Той не се съобрази с това нещо. Той не се съобрази със собствената си партия. Той завлече републиканците на дъното, където те не са били от много-много години, на тези избори. Докато републиканците приличат на секта на Доналд Тръмп и са абсолютно безпрекословно лоялни, той е непоклатим. Изпълнителната власт има такива правомощия, че той може да продължи напред, без да се съобразява изобщо с Конгреса. Ето това е проблемът с арогантността."

Карабоев говори и за предстоящите избори в САЩ, както и за новите лица в Демократическата партия.

Цялото интервю на Николета Атанасова с Петър Карабоев може да чуете в звуковия файл.