Над България текат невидими реки от водна пара

Над България могат да преминават тесни и продълговати коридори, в които атмосферата транспортира огромни количества водна пара на стотици и хиляди километри. Метеорологията ги нарича атмосферни реки. Те не представляват течна вода, която буквално се движи като река в небето. Това са организирани области на много силен хоризонтален пренос на водна пара, обикновено концентриран в долната част на тропосферата. Биляна Косташки от ДП "Ръководство на въздушното движение", Митко Хаджиев от Националния институт по метеорология и хидрология и Гергана Герова от Софийския университет анализират атмосферния пренос на водна пара над България за периода 1994-2023 г. Изследването е публикувано на 23 декември 2025 г. в Proceedings of the Bulgarian Academy of Sciences и според авторите представлява първата дългосрочна оценка на Integrated Vapour Transport – IVT за България. IVT е един от основните показатели, използвани за откриване на атмосферни реки. Това е поводът в студиото на предаването "Следобед за любопитните" да гостува доц.  Гергана Герова от катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".

"Да наистина над България текат невидими реки от водна пара и на практика ние с мои студенти от катедра "Метеорология и геофизика" към Физическия факултет на СУ "Климент Охридски" имахме удоволствието през миналата година да разработим една дипломна работа на тази тема. Всъщност атмосферната река е нещо, което за първи път се появява при изследване на колеги от САЩ. Те наблюдават преноса на водна пара от Тихия океан и интензивни валежи, свързани с наводнения в Калифорния.

Водна пара в атмосферата се транспортира ежедневно, така че дали в момента над България има такава река от водна пара, аз не мога да кажа, защото това може да се установи след определени изследвания, тъй като има специфични критерии. Класическите им размери могат да бъдат внушителни – приблизително 2000 км дължина и 400–500 км ширина, макар че различните алгоритми използват различни критерии за откриването им. Освен тези параметри има и количествен критерий, спрямо който на практика се класифицира тази атмосферна река. Водната пара има конкретни стойности и когато те се надвишат може да се наблюдават и очакват опасни явления. При изследването си колегите в Калифорния точно това правят – установяват какви стойности на атмосферните реки, могат да доведат до опасни явления. За да се предотвратят тези описни явления се правят много целенасочени измервания на тези атмосферни реки.

При подготовката на тази дипломна работа ние установихме, че в Швейцария също е разработена подобна методология, която колегите дори са внедрили в оперативната практика и я използват за ранно предупреждение за наводнения. Така ние решихме да направим подобно изследване и за България. Направихме реално климатология на транспорта на водната пара. В момента в метеорологията имаме удоволствието да работим с едни много модерни продукти, които са резултат от високото технологично развитие и това на суперкомпютрите.

Днес европейските метеорологични центрове разработиха наблюдения за развитието на процесите през последните 100 години. И с тези дълги времеви редици ние вече можем да направим едно много по-точно проследяване на процесите в атмосферата и да ги изследваме. Реално тези атмосферни данни покриват цялото земно кълбо. При нашата работа изследвахме на базата на тези данни дали за 2023 година има високи стойности на транспорта на водната пара над страната ни. Трябва да кажем, че тези невидими реки над страната ни само индиректно идват от Атлантическия океан.

На практика транспорта на водна пара за България идват от Средиземно море. При подходяща атмосферна циркулация влагата може да бъде транспортирана от Атлантическия океан, да премине през Европа и Средиземноморието и да достигне Балканския полуостров. По пътя потокът може да получава допълнителна влага от Средиземно море. Това обаче не означава, че всяка молекула вода в дъжда над България на 4 ноември е дошла от Атлантика. Атмосферната система непрекъснато обменя влага с повърхността и с околните въздушни маси. По-точното твърдение е, че учените проследяват организиран коридор на силен транспорт на водна пара, който свързва Атлантика, Средиземноморието и Балканите. IVT е един от основните показатели, използвани за откриване на атмосферни реки. Той комбинира две неща: колко водна пара има в атмосферата и колко бързо вятърът я пренася хоризонтално. Затова много влажният въздух не е достатъчен сам по себе си. За силна атмосферна река е необходим и мощен организиран въздушен поток. Колегите ни в Швейцария са установили, че IVT се прогнозира много по- точно от валежите например. Това реално може да помогне на службите да вземат съответните превантивни мерки" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Гергана Герова.

Целият разговор на Ани Костова с доц. Гергана Герова можете да чуете в звуковия файл.